Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Свен Хедин?

— Именно, той въплъщава всичко, което Стриндберг мразел — кралското семейство, армията, висшата класа. През тридесетте години Хедин се превръща и в един от най-големите симпатизанти на нацистите в Швеция, в края на Втората световна война публикува хвалебствие за Адолф Хитлер. Като че ли не бих могъл да го опиша по-добре от Стриндберг. Свен Хедин е лъжец, двуличник.

Клаудия огледа лабиринта от етажерки и боклуци в стаята и избърса потта от челото си.

— Хедин трябва да е мъртъв от половин век, нали?

— Умира в началото на петдесетте, струва ми се.

— Точно. Значи не е възможно да бъде застрелян с револвер с черен барут или отровен с жабешки секрет. Но ако има роднина, за когото никой не знае…

Тя не завърши разсъжденията си, вместо това хвана ръкава на ризата на Лео.

— Трябва да разберем кой е този наследник.

— Невъзможно е, Клаудия, може да бъде всеки. Начален учител от Кируна или тибетски будистки монах, който…

— Знам — прекъсна го тя. — Но ще постъпим точно като Фредерик Столте.

— Как, по дяволите, е постъпил той?

— Отишъл е тук — каза Клаудия и вдигна една брошура от бъркотията върху бюрото.

Архив на град Стокхолм

Адрес за посещения: ул. „Кунгсклипан“ 6.

Работно време на читалнята* и гишето:

пон. — ср. и пет. 9-16; четв. 9-20.

* Без течности, връхни дрехи, напитки

или храна в читалнята.

В долния край на брошурата беше написано с прилежния почерк на Фредрик Столте: „Мария Карлсон — слугиня — извънбрачна дъщеря преди 14.05.1912 — Хедин баща“.

— Нямаме време за губене. Трябва да намерим този наследник, преди Фредрик Столте да стигне до него.

Клаудия пъхна брошурата и бележката на Стриндберг в задния си джоб, след което двамата излязоха от задушната стая и апартамента и се втурнаха по стълбите. Половин минута по-късно излязоха през външната врата в стил ар нуво на сградата, свежият въздух откъм езерото Меларен брулеше лицата им, докато тичаха покрай кея. Само на няколко пресечки на север се намираха улиците „Стриндбергсгатан“ и „Хединсгатан“, кръстосваха се като две саби в бой, но Клаудия и Лео тичаха в обратната посока — през катраненочерната йостермалмска нощ, към църквата „Хедвиг Елеонора“, където беше паркиран мотоциклетът.

— Клаудия — изпъхтя Лео изведнъж и хвана ръката й. — Ти отиди в Градския архив. Аз трябва да проверя нещо друго — една книга.

Тя се вторачи в него.

— Каква книга?

— Има една биография на Хедин — „Приключения не на шега: историята на откривателя Свен Хедин“. Там може да има нещо злепоставящо за него. Може би се споменава за онази слугиня, Мария Карлсон. Трябва да надзърна в тази книга.

— Часът е два през нощта, забрави ли? Не можеш да се добереш до книгата сега, всички книжарници и библиотеки са затворени.

По устните на Лео премина усмивка.

— Има едно сносно място, където можеш да прочетеш почти всичко, дори и далеч след полунощ. Казва се антиквариат „Дорфман“. Там красиво и прилежно на най-горния рафт на секцията за биографии стои „Приключения не на шега“.

— По дяволите, Лео. Преследват ни, издирвани сме от полицията. Ако искаме да успеем, трябва да се държим един за друг. Ела вместо това с мен в Градския архив, а после ще отидем в антиквариата заедно.

— Клаудия, ти сама каза, че всяка минута може да се окаже решаваща, нали? Ако се разделим, ще спечелим много време.

Тя погледа няколко секунди към бушуващите вълни в залива Салтшьон. Накрая кимна.

— Добре, добре, но бъди много внимателен. Напълно е възможно Хедлунд да е сложил някого да наблюдава магазина ти, вероятно цивилни полицаи. Ако са там, сигурно ще седят в сребристо „Ауди Кю 3“. Няма да използват същия „Форд Мондео“ като онази нощ. Аудито ще бъде паркирано на петдесетина метра от вратата ти — от другата страна на улицата с видимост към антиквариата. Ако видиш сребристо „Ауди“ със затъмнени стъкла, се махай оттам, и то веднага.

— Добре.

За момент те останаха неподвижно между тъмните силуети на дърветата на „Страндвеген“, гледаха се мълчаливо. След това, без да промълви и дума, тя се обърна и тръгна с бързи крачки към улица „Артилеригатан“, мъглата обгърна тялото й като сиво кожено палто.

18 май 2012 година

Двадесет и пет минути по-късно мъж и жена се изкачваха бързо по улица „Пармметаргатан“ от южната страна на „Кунгсклипан“. Лицето на Ларш Льовден едва се различаваше в полумрака, но когато той мина покрай една улична лампа, изтощените очи и сивкавите му бузи се виждаха ясно. Между пръстите му висеше почти изгоряла цигара „Голоаз“, а от устата му се извиваха тънки струйки дим.