Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Две денонощия!

Не си спомняше да е отсъствал толкова дълго от антиквариата, може би никога не се беше случвало. Огледа се между рафтовете и купчините с книги и гръдният му кош се изпълни с топлина. Прокара бавно пръсти по гърбовете на книгите от рафта с лирика — леко докосване, както се поздравява близък приятел или любовница. Щом мина покрай кухненския бокс, не се сдържа и влезе. Без да пали лампата на тавана, свари вода в каната от марка „Хьоганес“ и намаза с масло два пълнозърнести сухара, приготви цялата закуска на светлината на газовия пламък. След това отиде с претрупан поднос при секцията за биографии и избута няколко книги и една празна кутия от консерва сардини, която се търкаляше на пода. От чекмеджето на писалището извади късо моливче и бележник и свали биографията на Аксел Оделберг за Свен Хедин от най-горния рафт. После седна удобно на дървения под и отвори дебелата 600 страници книга.

— Е, Хедин, какви си ги вършил всъщност?

Лео запали една свещ и зачете с бясна скорост, глава след глава. Понякога отпиваше от чая с подправки, но никога не отместваше поглед от книгата, продължаваше да чете жадно за детството на Хедин по улиците около площад „Хьоториет“. За пътуванията до Персия и Пекин, до Санкт Петербург, Хималаите, пустинята Гоби. За срещите с Теодор Рузвелт, Адолф Хитлер, Оскар II, Ото фон Бисмарк, Панчен Лама, Саломон Аугуст Андре, Херман Гьоринг. Погледът му бягаше по страниците в търсене на следа, на разкритие.

Непрекъснато взимаше нови книги от всички кътчета на антиквариата, проучваше непознати имена и далечни пустинни места. Скоро се обгради с купчини с книги — атласи, речници, енциклопедии. На пода бяха разтворени няколко тома от „Скандинавска семейна книга“ и Националната енциклопедия, прашни и изтъркани. След малко повече от час първите страници на бележника бяха запълнени с размисли и записки с неравния му почерк:

— „Нора Бласиехолмсхамнен” 55: дом на Хедин 1404-а…

— Семейството на Хедин (родители/сестра) живяло в същата сграда на Бласиехолмен, от другата страна на коридора (Мария К. работила ли е при тях?)

— Мария Линдстрьом (по баща Бруман): младежка любов на Хедин и негова любовница от 1910-а!!! Може ли тя да е Мария К.? Стриндберг е бил стар и болен, може би е сбъркал фамилията?

— Апартамент на „Дастюгатан”: любовно гнездо, където Хедин тайно се срещал с Мария Линдстрьом. Срещал ли се е и с други там? С кои?

— Пътувания на Хедин: 1405-04 в Тибет; 1427-35 в Централна Азия. Тоест: предимно в Стокхолм 1404-27.

— Важен въпрос: как е можел Стриндберг да знае, че Хедин има дете от слугинята си? Тази тайна едва ли е известна на някого. Познавал ли е Стриндберг някого, свързан с Хедин? Кого? Карл-Ото Бониер (издателят и на двамата)? Свен Палме (общ познат в края на XIX век)? Професор Вилхем Карлхейм-Юленшъолд (от Академията на науките)?

— Хора, с които Стриндберг е контактувал през последната година от живота си: Аксел и Анна (неговите брат и сестра); почитателите на Бетовен (Карл Елд, Алберт Енгстрьом, Рикард Берг); Фани Фалкнер; дъщерята Грета и нейният мъж, Хенри фон Филп. Може ли някой от тях да му е казал за слугинята на Хедин?

Изтощен, Лео остави книгата и се облегна на рафта с научна фантастика, едва сега усети схващането на врата и умората, от която клепачите му тежаха. Нощта се беше превърнала в сутрин, първите лъчи на изгряващото слънце надничаха над черните и червени ламаринени покриви на Сьодермалм. С последно усилие той прегледа записките, отпи от студения чай, изгриза последния останал пълнозърнест сухар. Тогава от отсрещния край на магазина се чуха скърцащи стъпки.

— Клаудия, приключи ли вече? — попита той и вдигна поглед. — Откри ли нещо в Градския архив?

Но в полумрака до задната врата на антиквариата не стоеше Клаудия Родригес. Беше Аугуст Стриндберг.

Те седяха на пластмасови столове в подземното хранилище на Градския архив, на тридесет метра под земята, потънали дълбоко в мислите си, търсещи следа, стратегия. В помещението се чуваше единствено бръмченето на сървърите, върху кутиите от твърда пластмаса блещукаха светлозелени и оранжеви индикаторни лампички.

Накрая мълчанието беше нарушено от Маргарета Дювермарк.

— Да направим търсене за Мария Карлсон в списъците от гражданския регистър или от преброяването на населението от 1910 година е безсмислено, ще получим хиляди резултати. Но може би трябва да търсим не точно нея.