Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Вървящата до него жена беше няколко години по-млада — към петдесетинагодишна. Льовден я беше събудил едва преди четвърт час, но въпреки това тя се взираше в мрака с ясен поглед. Двамата спряха пред дългата тухлена сграда на Градския архив и жената се огледа, в гласа й се долавяше известно раздразнение.

— Къде се губи? Трябваше да бъде тук, нали ти така каза?

В същия момент в храстите зад тях се чу шумолене и между гъсто преплетените клони на хвойната се появи една фигура.

— Здрасти.

Льовден се обърна, угарката проблясваше между устните му.

— Клаудия, добре ли си?

— Да.

— Добре, чудесно, но какво, по дяволите, става?

— Разказах всичко на Фрида Сетерлунд, тя ще се погрижи. Но трябва да влезем веднага в Градския архив, може да е въпрос на минути да успеем да предотвратим следващото убийство.

— Следващото убийство?

Гласът на Льовден отекна между жилищните сгради, но Клаудия не отговори, а се обърна към жената.

— Клаудия Родригес, следовател от Национално звено „Убийства“.

— Знам, чела съм вестниците — отговори тя и хвана протегнатата ръка на Клаудия. — Маргарета Дювермарк, архивар. С Ласе сме стари познати.

Клаудия направи крачка към главния вход на тухлената сграда, но Дювермарк не се помръдна, а се обърна към областния полицейски началник.

— Ласе, само един въпрос. Тя все пак е издирвана от цялата полиция. Снимката й е на първата страница на всички вестници. Във всяка новинарска емисия говорят за нея и за онзи антикварен търговец. Ако пусна двама ви в Градския архив, ще има ли за какво да съжалявам до края на живота си?

— Не знам, Маргарета. Може би.

За кратко Дювермарк остана загледана в стокхолмския пейзаж, който се разкриваше над ръба на скалата — отвъд тъмния силует на Кметството се виждаха хиляди улични лампи и осветени прозорци. Тя си пое дълбоко въздух, след това още веднъж. А после с решително движение извади картата си за достъп, въведе личния си код за сигурност, който се изискваше след 22:00 часа, и отвори вратата на главния вход.

— Най-добре да слезем в архива — прошепна тя. — Там никой няма да може да ни види.

Те прекосиха тъмното фоайе, минаха покрай рецепцията и тръгнаха към бронираната врата в дъното на обществената читалня. Дювермарк отключи и продължи през отделението за персонала в посока към асансьорите. Отвори вратата на левия асансьор и се качи в кабината, там отново постави картата си в разчитащото устройство и въведе кода. Когато след това натисна бутона — 7, асансьорът се разклати и започна да се спуска към подземните етажи. Льовден погледна към Клаудия с изпълнен с тревога и въпроси поглед.

— Клаудия, с какво всъщност се занимавахте през последните денонощия с Дорфман? Знаете ли кой е убиецът на академиците?

— Казва се Фредрик Столте. Живее в апартамент на „Страндвеген“ 31, на четвъртия етаж. Фрида сигурно е изпратила група от специалните части на адреса, ще намерят всички необходими доказателствени материали. Има и смъртоносни капани, затова трябва да внимават, когато влизат. Друга група ще отиде в Борсата — през подземен тунел от секретния архив на Шведската академия могат да стигнат до огромна пещера. Намира се дълбоко в земята под Гамла стан и съдържа хиляди ръкописи и предмети на изкуството. Там има и три трупа.

— Боже мой, да не би този мръсник да е убил още трима души?

— Не, тези са се самоубили, изпили са отровен разтвор, съдържащ бял арсеник. Но Фредрик Столте търси още един човек — последна набелязана жертва.

Льовден се вторачи в нея.

— Кой? Кой е последната жертва?

— Нямам представа — отговори Клаудия, — затова сме тук.

Асансьорът спря рязко и те излязоха: седем етажа и повече от тридесет метра под земята. Забързаха през тесни коридори и архивни помещения, а когато минаха покрай Хранилището за карти и чертежи, Дювермарк се обърна към Клаудия.

— Така, значи търсиш неизвестен човек. Предполагам, че имаш някаква отправна точка, някаква следа, в противен случай архивите ни са неизползваеми.

— Имам едно име — на жена, която е живяла в началото на двадесети век. Казвала се е Мария Карлсон.

— Мария Карлсон?

— Да.

— Лошо, много лошо.

— Какво искаш да кажеш?

— Мария е най-често срещаното женско име в Швеция, а Карлсон е на второ или трето място сред фамилиите. В началото на двадесети век вероятно само в Стокхолм са живели няколкостотин жени на име Мария Карлсон. В останалата част от страната трябва да е имало хиляди.