Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Та тук е по-голяма бъркотия, отколкото в моя антиквариат — прошепна Лео.

На най-горния рафт на един стелаж бяха наредени девет класьора с ламинирани гланцови корици, на гърбовете на всеки от тях бе написано името на един от членовете на Шведската академия и номер на стол. Отстрани имаше бюро със стотици разпръснати върху него листчета с бележки. Лео се приближи и разгледа прилежно написаните с флумастер записки.

— Наистина е научил всичко за академиците — всяка подробност от живота им.

Удивен, той продължи да чете записките.

— Тук е написано името на котарака на Соня Бергвал. Адрес и код за входната врата на любовницата на Пер Биркенфелт в Упсала. Серията от рекорди на Сигурд Вилхелмсон по стрелба по глинени гълъби. Часовете на посещенията на социалните асистенти на Сикстен Йерпе. Карта на вечерната разходка на Хюберт Рюдквист и снимка, на която докосва статуята на Маргарета Крук. Тук е абсолютно всичко.

— Да — каза Клаудия, — тогава трябва да има и нещо за последното убийство.

Мина само половин минута, а може би и по-малко, докато Лео открие един предмет в най-десния край на бюрото.

— Май намерих нещо интересно тук…

Той се вгледа в протритото листче — записка точно като останалите, но качеството на хартията и почеркът се различаваха значително.

— Това е ръчно пресована ленена хартия с мастилени букви. Текстът е написан от Стриндберг през пролетта на 1912, мисля. Графологията не ми е силна страна, но по почерка личи, че ръката му е треперела, сигурно скоро е щял да умре.

— Какво е написал?

Лео взе внимателно листа и започна да разчита неравния почерк, тук-там със скрити от зачерквания и капки мастило букви.

До знанието ми достигна тайна! Сега тя почива в ръката ми като дълъг мечкавалерийски меч с добре наточено острие. За нея знаем само половин дузинанеколцина души, а може би и по-малко. Това знание е превъзходно оръжие. То ще нанесе смъртоносен удар по оголения гръклян на моя враг. Ще разглася, че Свен Хедин, монархистът, псевдооткривателят, страхливецът, лакеят на военните, ненавистникът на справедливостта, мнимият учен, двуличникът, който ме охули в кафене „Бланш“, влечуготозмията, която ме клеветеше и осуети номинацията ми за Нобеловата награда, демонът дяволът, който ме очерняше в „Дагенс Нюхетер“ и т. н, и т. н, и т. н., не е добродетелният човек, за какъвто се представя; Хедин е заченал дъщеря със своята слугиня — копеле! Слугинята, чието име е Мария Карлсон, е продала своето мълчание и сговорчивостблагоразположение за четиристотин крони. Моето мълчание не може да бъде купено! Моето благоразположение не се продава! Това може ще бъде краят на Свен Хедин! Дано успея да отмъстя, преди смъртта да ме прибере.

Това — и нищо друго — е последното ми желание!

Лео измърмори под нос, докато бавно смъкваше ръката си с листа:

— Значи все пак е имал дете.

— Какво?

Той отметна потния си бретон и поясни:

— Свен Хедин е последният шведски гражданин, който получава благородническа титла, но тъй като умира бездетен, родът му се прекъсва. Или поне така пише в учебниците по история. Но явно има потомък.

Клаудия се вторачи в изтъркания лист в ръцете на Лео, в заключителните редове, и каза задъхано:

— Потомъкът на Хедин… това е последната жертва!

— Божичко, наистина може да е така.

— Стриндберг е искал да отмъсти на Хедин преди сто години, нали? Това — и нищо друго — е последното ми желание! Сега Фредрик Столте смята да изпълни желанието му!

— Имаш право. Сякаш Стриндберг се провиква от гроба си и изисква отмъщение. По дяволите, дори за неполучената си Нобелова награда обвинява Свен Хедин!

Клаудия направи няколко трескави крачки между стелажите, не можеше да се спре на едно място.

— Чувала съм за този Хедин, май се появяваше в някое контролно по история в гимназията. Но кой е бил всъщност?

— Откривател, световна знаменитост. Освен това е бил един от най-големите врагове на Стриндберг. В началото на двадесети век двамата се счепкват няколко пъти, особено по време на скандала „Стриндберг“.

— Скандалът „Стриндберг“?

— През пролетта на 1910 година Стриндберг публикува статия в един вестник за некадърността на Карл XII. Тя поставя началото на огромна препирня, в която е намесен целият шведски културен елит. В продължение почти на година Стриндберг и враговете му написват стотици статии. Те кипят от обвинения и груби лични нападки, а Стриндберг е нападан най-ожесточено от…