Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Звучиш като вряла и кипяла следователка от отдел „Убийства“ — каза Льовден впечатлено.

— Аз съм архиварка, това е на практика същото.

Плотът на масата се разклати, когато тя се наведе над клавиатурата и много въодушевено започна да въвежда справочни кодове и ключови думи в SVAR — Базата с данни на шведските архиви, но очите й веднага се присвиха, щом започна да разглежда появилите се в сивото поле данни.

— Мамка му…

— Какво?

— Страхотни каръци сме. Но и страхотни късметлии.

— Какво искаш да кажеш?

Вместо да отговори, Дювермарк се изправи рязко и тръгна бързо към вратата.

— Елате!

Тя пак забърза през криволичещите коридори на Градския архив, стъпките на двамата полицаи отекваха на метър зад нея.

— Маргарета — изпъхтя Льовден, — за какво става въпрос?

Отговорът на Дювермарк проехтя между стените:

— Към осемдесет процента от църковните книги в цялата страна са сканирани и вече са достъпни в цифров вид. Мога да извадя тези материали на компютъра с натискането на един клавиш. Like this! [86] Ей така! (англ.). — Б. пр. — извика тя и щракна с пръсти.

— Но книгите, които искаш да разгледаш, още не са сканирани?

— Именно.

В асансьора тя отново използва картата си за достъп и кода за сигурност. Качиха се два етажа нагоре, след което излязоха от кабината и продължиха по нови коридори, нови лабиринти на петия етаж.

— А защо да сме късметлии? — попита Клаудия до нея.

— Защото микрофишовете с оригиналите се съхраняват тук…

Дювермарк спря до още една пожароустойчива врата. Най-горе в десния ъгъл на вратата имаше метална табелка с щамповани обозначения: М5—СПИСЪЦИ НА ЕНОР. // ЦЪРКОВНИ КН. // РЕГИСТРИ НА НАСЕЛ. Тя отвори оранжевата стоманена врата, влезе в помещението и запали осветлението на тавана, луминесцентните лампи премигаха няколко пъти, когато се включиха. Клаудия и Льовден се огледаха в осветеното архивно помещение — стотина сиви стелажа бяха наредени плътно един до друг в дълги редици, монтирани върху железни релси в бетонния под.

— Някъде тук — промърмори Дювермарк и се приближи до един стелаж на четвъртия ред.

Хвана ръчката и я завъртя по посока на часовниковата стрелка. Стелажът изскърца, когато започна да се плъзга по релсите.

— Върху тези стелажи са струпани петнадесет тона архивни материали — изпъхтя тя. — Следователно да преместиш такъв стелаж отговаря на това да носиш три възрастни слона. Понякога човек се чувства като Пипи Дългото чорапче, когато работи в Градския архив.

Със съвместни усилия преместиха останалите архивни стелажи и скоро се добраха до секцията, която беше обозначена като: ЦЪРКОВНИ АРХИВИ GVI:1 — РШ:70 // АШ:1 — AIVd: l // В1а:47 — FIL13. Между секциите А058 и А059 се беше получил тесен процеп, през който успяха да се проврат странично. Дювермарк вървеше по тесните пътеки между редиците и разглеждаше обозначенията за година, енория и серия, накрая спря до една секция в най-вътрешната част до бетонната стена. Там започна да търси между папки и класьори.

— През 50-те всички църковни книги в Швеция са били прехвърлени на микрофилми. По някое време през есента на 1985 година започнахме да пренасяме съдържанието им върху микрочипове. Да се надяваме, че документацията за ражданията, която търсим, е тук.

— Невъзможно ли е да се открие потомъкът на Хедин иначе?

— Не, не е невъзможно, но вместо тридесет минути, ще отнеме тридесет часа. Или тридесет дни. Само в държавните архиви има четиристотин километра документация.

— Въпросът е дали името на детето на Мария Карлсон фигурира в архива ви.

— Отговорът може да се намира тук — каза Дювермарк и извади една папка с прозрачни фишове във формат А6. — Това са книгите за ражданията и кръщенията на Катедралната енория от 1903 до 1926 година.

Тя продължи да търси между рафтовете и скоро намери още две папки, и двете с маркировка от гравираща машина в десния ъгъл.

ЕНОРИЯ „КЛАРА“ — КНИГИ ЗА РАЖДАНИЯ

И КРЪЩЕНИЯ 1909–1918—SE/SSA/0010/C I d/9

ЕНОРИЯ „ЯКОВ“ — КНИГИ ЗА РАЖДАНИЯ И КРЪЩЕНИЯ 1907–1915—SE/SSA/6609/C1/1

— Сега ще отидем в читалнята, там ще можем да разгледаме по-подробно фишовете.

Те си проправиха път между стелажите, излязоха от архива, отново взеха асансьора до най-долния етаж и притечаха до вратата от плексиглас в края на коридора. Тя зееше и когато влязоха, осветлението на тавана се включи автоматично.

— Заповядайте в читалнята на Хранилището за карти и чертежи.

В правоъгълната читалня имаше прикрепени за стените работни маси по протежение на двете по-дълги страни на помещението, а върху масите имаше десетина прожекционни апарата за микрофишове и един за микрофилми. Дювермарк седна до един от апаратите за микрофишове, натисна превключвателя, сложи трите папки на масата и започна да търси между тънките пластмасови фишове, които се съхраняваха вътре.