Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Какво означава това?

— Да се надяваме, че означава, че е починала преди 30 юни 1991 година. В противен случай цялото ни търсене е безсмислено.

Дювермарк натисна още веднъж РЕГИСТЪР НА СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ В ШВЕЦИЯ 5 и повтори търсенето, данните се появиха и тя си отдъхна с облекчение.

— А, ето, починала е в енория „Катарина“ през 1989 година

Архиварката отново влезе в системата с личните досиета на покойници и обявени за починали и когато въведе датата на смъртта на Рос-Мари Бюрман и последната й вписана енория, на екрана се появи същият формуляр:

Лично досие — CFJ 3901 XII.67 — Досието обхваща брой страници: 1

Име: Рос-Мари Кдара Матилда

Фамилия: Дорфман, по баща Бюрман

Пол: Ж

Дата на раждане и ЕГН: 1947-12-06-1389

Занятие: художничка, разни

Гражданство: Швеция

Място на раждане: Тебю, област Стокхолм

Раждане: в брак

Родители:

Баща: Бюрман, Антон Манфред

Майка: Бюрман, Хедвиг Мария Еушения, по баща Карлсон

Брак:

Сключване: 13.03.1972 // Дорфман, Тобиас Теодор

Разтрогване —

Деца:

Пол: М // 1972-09-22-1599 // Дорфман, Лео Валдемар //

Готсунда, Упсала

Вписана (прехвърлена) в енорията (регистър на неоткриваемите лица):

1: Тебю, Стх

2: Готсунда, Упсала // 05.08.1967

3: „Катарина“, Стокхолм / / 30.11.1972

Настъпване или обявяване на смъртта: 29.09.1989, болница „Сьодершюкхюсет“

Причина за смъртта: Хронично сърдечно заболяване /—/

Ruptura cordis [88] Разрив на сърцето (лат.). — Б. пр.

Клаудия се втренчи в сиво-бялото поле е данните най-долу вляво на монитора с течни кристали, в което бяха показани децата на жената от личното досие, и от устата й се изтръгна един-единствен звук — шепот:

— Лео…

След това тя изхвърча от компютърната зала, чу виковете на Льовден зад гърба си, но не можа да различи думите. Пробяга криволичещите коридори на Градския архив, всяка нейна стъпка отекваше между бетонните стени. От задния си джоб извади мобилния телефон, който беше взела назаем от Георгиос Пападакис, но тук, на тридесет метра под земята, нямаше сигнал.

— Мамицата му!

Тя влетя като побесняла в асансьора, отвори рязко вратата и натисна бутоните на таблото, но за да използва асансьора, се нуждаеше от карта за достъп и код за сигурност. Изскочи от кабината и сви зад ъгъла, изкачи на бегом спираловидното стълбище етаж по етаж, по три стъпала наведнъж. Когато стигна до приземния етаж, дишаше тежко, потта се стичаше по челото й. Извади отново мобилния телефон и сега той проработи. Докато тичаше през тъмното преддверие, набра един номер, отвори входната врата и изскочи навън в ранната стокхолмска сутрин. В същия момент до ухото й прозвучаха първите сигнали на телефона.

— Вдигни, по дяволите. Вдигни…

След десетия сигнал тя пъхна телефона в задния си джоб и затича надолу по хълма към Кунгсхолмската църква и люляковия храст, където беше паркирана нейната „Хонда“.

Мотиви на Шведската академия:

като признание за значението му като поддръжник на един нов етап в нашата художествена литература

19 май 2012 година

С револвера в ръка Фредрик Столте закрачи бавно през антиквариата, дъските на пода скърцаха под лъснатите му до блясък ниски обувки, балтонът с двойно закопчаване се поклащаше леко на въздушното течение. На главата си носеше гарвановочерния цилиндър, леко килнат назад.

Това беше Стриндберг на средна възраст, мъж от 1890 година. Като пропътувал през времето, излязъл от Латинския квартал на Париж от края на XIX век. Лицето му бе изгубило младежкия си блясък, но посивелите коси и бръчките на старостта още не се бяха появили. Пъстро сините му очи просветваха изпод копринената периферия и наблюдаваха Лео Дорфман.

Лео стоеше само на няколко метра от него, свит между секцията за история и рафта за научна фантастика. Между двамата мъже стоеше почти изгорялата свещ, лицата им меняха цветовете си на светлината от пламъка, сенките им танцуваха по редиците с етажерки и купчините с книги. Пронизителното звънене ги накара да обърнат погледи към телефона върху капака на писалището. След третия сигнал Федрик Столте разтвори устни и ги навлажни с върха на езика си.

— Може би се обажда приятелката ти, Клаудия Родригес, която се опитва да се свърже с теб от Градския архив.

Щом Лео чу името на Клаудия, все едно го удари ток. Той кимна, парализиран от ужас.

— Може би…