Марио Пьюзо - Щастливият странник

Тя дереше лицето с животинските си нокти, докато то стана на кървава маса от резки. После вдигна ръце към небето и закрещя:

— Само Господ! Само Господ!

Затича се по бордюра, черната ѝ шапка подскачаше нагоре-надолу, докато единственият ѝ останал жив син дойде откъм ъгъла на 31-ва улица да я хване и да я помъкне към къщи.

Беше ставало много пъти преди това. В началото Лучия Санта изтичваше на улицата да помогне на старата си приятелка, но и тя вече гледаше от прозореца като всички останали. Кой можеше да предположи, че съдбата ще посмее да нанесе такъв удар на Терезина Кокалити? Да убие трима от синовете ѝ за една година война, да се случи на нея — толкова хитра, лукава жена, вечно потайна и способна на всяка измама за собствена изгода. Нищо ли не помагаше тогава? Нямаше ли спасение за никого? Щом злите не можеха да надделеят над съдбата, каква надежда имаше за добрите?

Докато войната бушуваше по света, италианците, които живееха край западния вал на града, най-сетне докопаха американската мечта със загрубелите си ръце. Парите се стичаха в квартирите като порой. Мъжете работеха извънредно и на двойни смени на железницата, а онези, чиито синове бяха убити или ранени, работеха повече от останалите, защото знаеха, че скръбта не трае по-дълго от бедността.

За рода Анджелуци-Корбо беше ударил вълшебният час. Къщата на Лонг Айланд беше купена в брой от хора, загадъчно разорени от войната. Двуфамилна къща, за да могат Лари с Луиза и децата им да живеят в единия апартамент под зоркия поглед на Лучия Санта. За всеки имаше отделна спалня с врата, дори за Джино, като се върне от армията.

В последния ден Лучия Санта не можеше да се удържи да не помогне на децата си да опразнят жилището, да напълнят огромните бъчви и дървените сандъци. Тази нощ, докато лежеше сама в леглото си, тя не можа да заспи. Вятърът свиреше тихо през пролуките в прозорците, които дотогава бяха закрити от завесите. Светлите петна, оставени от картините по стените, блестяха в тъмното. В апартамента, в празните долапи и чекмеджета се носеха странни звуци, сякаш всички духове от четирийсетте години бяха пуснати на свобода.

Загледана в тавана, Лучия Санта накрая се унесе. Протегна ръка да докосне дете до стената. Като заспиваше, чуваше как Джино и Винченцо си лягат и Франк Корбо влиза през входната врата. Но къде се губеше пак Лоренцо? Не бой се, казваше тя на малката Октавия, нищо лошо не може да сполети децата ми, докато съм жива, а после стоеше разтреперана пред собствения си баща и просеше чеиза за брачното си ложе. После пък плачеше, а баща ѝ не я утешаваше и тя остана самотна завинаги.

Никога не беше искала да странства. Да преплава страховития океан.

В жилището стана студено и Лучия Санта се събуди. Надигна се и се облече в тъмното, после сложи възглавница на перваза на прозореца. Надвеси се над Десето авеню и зачака зората. За първи път от години наистина чу как локомотивите и товарните вагони скърцат едни срещу други в работилниците отсреща. Искри летяха през мрака, чуваше се ясният звън на стомана, удряща стомана. Далеч на брега на Джърси нямаше светлини заради войната, само звезди, пленени в сянката на нощта.

На сутринта дълго чакаха товарните коли. Лучия Санта посрещаше съседите, които идваха да пожелаят сполука на семейството. Но никой от старите приятели не дойде, никой не беше останал на Десето авеню. Пекарят беше продал фурната си, когато синът му Гуидо се върна твърде тежко ранен, за да работи. Премести се далеч на Лонг Айланд, чак в Бабилон или Уест Айслип. Лудият бръснар с пълната си къща дъщери се беше пенсионирал при толкова малко мъжки глави за стригане заради войната; той също се беше преместил на Лонг Айланд, в градче на име Масапикуа, достатъчно близо до пекаря за игра на карти в неделя. И други също бяха заминали за тези странни градчета, мечтани от толкова години.

Доктор Барбато, за всеобща изненада, се беше записал доброволец и бе станал някакъв герой в Африка, поместваха негови снимки в списанията и разказваха такива ужасяващи неща за подвизите му, че баща му получи удар, вбесен от безразсъдството на сина си. Горката Терезина Кокалити не излезе повече от жилището си, свирепо вардеше безбройните тенекии зехтин и мас, които един ден трябваше да откупят синовете ѝ от смъртта. Приятелят на Джино от детинство Джоуи Бианко по някакъв хитър начин се беше измъкнал от армията, никой не знаеше как, забогатя и купи палат на майка си и баща си в Ню Джърси. Така че вече настъпи часът и за семейство Анджелуци-Корбо да се премести.