Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Бърнс спря за миг и огледа залата. Когато погледите ни се срещнаха, той ми кимна леко, а после отмести очи. Запитах се какво още знае той, за което останалите нямахме никаква представа. И кой още беше замесен в тази игра? Белият дом? Не бих се учудил.

— Оттогава насетне ежедневно осъществявахме следващите контакти — продължи Бърнс. — Едно съобщение бе получено от господин Боуен, едно — от директор Уиър, едно — от мен. До днес обаче нищо съществено не успяхме да разкрием. Но тази сутрин получихме видеозапис от бомбардировката в Невада, разбира се — грижливо цензуриран. Сега ще ви покажа тази редактирана версия.

Бърнс махна с ръка и въпросният видеозапис се завъртя по шестте монитора, разпръснати в залата. Филмът бе черно-бял и с доста дефекти, сякаш бе дело на някой начинаещ оператор. Повечето кадри вече бяха излъчвани в новинарските емисии по телевизионните канали. Докато ги гледахме, никой в залата не посмя да наруши мъртвешката тишина.

От приблизително една миля разстояние някаква камера бе заснела пристигането на армейските камиони и джипове в Сънрайс Вали. След малко крайно озадачените местни жители бяха ескортирани от техните каравани до камионите. Един мъж обаче заплаши войниците с пушка и в резултат веднага бе застрелян. Оставиха го проснат насред прашната улица. Вече знаех името му — Дъглас Пузловски.

Тогава конвоят започна бързо да се изтегля, оставяйки зад себе си само големи облаци от прах.

На следващия кадър някакъв едър тъмен обект се появи в горната част, буквално като спуснат от небето. И докато още си висеше там, избухна невероятно мощен взрив.

Кадрите от бомбардировката също бяха внимателно цензурирани, но сега вече бе снимала само една камера. В резултат на корекциите на неизвестния видеомонтажист кадрите следваха накъсано, което дразнеше окото, но все пак на тях можеше да се види най-същественото.

Следваше ужасяващата експлозия. Ала на нито един кадър не бе показан самолетът, пуснал бомбата над Сънрайс Вали.

— Те са филмирали целия този кошмар — заяви директорът Бърнс. — Искали са да разберем, че са били там, че са тези, които са изтрили това селище от лицето на земята. След няколко минути обаче ще ни съобщят защо са го направили. Обещаха ни да ни се обадят по телефона.

— Лицето, което ни се обажда, използва фонокарти за ползване на обществени телефонни автомати. Недодялан и примитивен, но ефективен подход. Досега всичките повиквания бяха извършвани от различни най-невзрачни бакалници, киносалони, зали за боулинг. Както сами знаете, невъзможно е да бъдат проследени подобни обаждания.

Останахме смълчани още минута-две, само неколцина от нас разговаряха тихо.

Накрая тишината отново бе нарушена, но този път от телефона в предната половина на залата.

— За всеки от вас ще бъде осигурен по един усилвател, за да чувате разговора — обясни ни директорът Бърнс. — Онези от другия край на линията потвърдиха, че това е позволено, дори препоръчват всички вие да присъствате тук и да следите диалога. С други думи очакват да имат публика. Както сами ще се убедите, те много се вживяват в определянето и спазването на правилата за общуване с тях.

— Кои, по дяволите, са те ? — прошепна Мони в ухото ми. — Всичко това все повече ми напомня на научната фантастика. Да не би да са извънземни? Вече се замислям дали да не се обзаложа за това.

— Нали само след минута ще разберем? Така че не бих рискувал да залагам срещу теб.

Директорът Бърнс натисна един от бутоните на своя пулт и от високоговорителите проехтя гласът на някакъв мъж. Веднага си пролича, че звуците, достигащи до нас, бяха предварително филтрирани, за да не бъде разпознат гласът.

— Добър вечер. Говори Вълка — чухме ние.

Моментално настръхнах. Познавах Вълка — нали го бях преследвал почти цяла година. Всъщност никога не бях срещал по-безмилостен убиец от него.

— Аз съм този, който е отговорен за опустошението на Сънрайс Вали. Бих искал да обясня действията си. Или поне до такава степен, доколкото вие заслужавате да узнаете. Или казано още по-точно: дотолкова, доколкото искам вие да знаете на този етап.

Мони Донъли отново се извърна към мен и поклати глава. Тя също познаваше Вълка. Новините не можеха да бъдат по-лоши, дори ако това обаждане идваше направо от ада.

— Добре е, че мога да разговарям с вас вкупом, след като толкова много изтъкнати експерти са се събрали само за да изслушат моята декларация. ФБР, ЦРУ, АНС 9 9 Агенцията за националната сигурност. — Б.пр. — продължи Вълка. — Наистина съм дълбоко впечатлен. Или по-скоро се чувствам смирен пред подобни величия.