Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

— Какво искате от нас? Ще разговаряме ли, или само ще ви изслушаме? — прекъсна го Бърнс.

— С кого говоря в момента? Кой се обади току-що? Ще се представите ли?

— Говори Бърнс, директор на ФБР. Аз съм тук заедно с директора на ЦРУ Уиър и Стивън Боуен, шеф на АНС.

От високоговорителите се чу силен пукот, който можеше да се дължи и на смеха от другия край на линията.

— Е, сега вече действително мога да потвърдя, че съм безкрайно поласкан, господин Бърнс. Защото отначало си мислех, че сте събрали около себе си само невзрачните си лакеи. Като доктор Крос например. Но както сам много добре знаете, винаги е по-добре да се говори направо с шефовете. Това винаги е за предпочитане, не сте ли съгласен?

Обади се Уиър от ЦРУ:

— Още при първия ни контакт с вас изрично пожелахте „да си имате работа само с хора от първа ръка“. Повярвайте ми, сега тук наистина е събран нашият А-отбор. Ние възприемаме изключително сериозно бомбардировката в Невада.

— Май наистина сте ме слушали внимателно. Е, признавам, че успяхте да ме трогнете. Чувал съм за вас, господин Уиър. Макар че за в бъдеще предвиждам да възникнат известни проблеми помежду ни.

— И защо смятате така?

— Защото представлявате ЦРУ, а на вас не може да се вярва нито за миг… Явно не сте чели вашия американски писател Греъм Грийн. А кой друг е причислен към А-отбора ви? — попита Вълка. — Нека някой да стане, да преброи и да ми представи всички присъстващи там.

Директорът Бърнс обходи залата, като изброяваше поименно всички присъстващи. Пропусна само двама агенти и аз веднага си зададох въпроса защо бе нужно това.

— Отличен подбор, поне в по-голямата част — потвърди Вълка веднага след като Бърнс приключи с представянето. — Сигурен съм, че знаете на кого да се доверявате и на кого — не, още повече щом става дума да бъде гарантиран животът ви. Лично аз в никакъв случай не съм поклонник на ЦРУ, но това в крайна сметка е мое лично предпочитание. За мен всички от ЦРУ са лъжци, които освен това се увличат и по никому ненужния драматизъм. Има ли там някой, който да не споделя мнението ми? — Никой не се обади и високоговорителите отново изпукаха заради гръмкия смях на Вълка: — Това е доста интересно, не мислите ли? Дори и присъстващите сред вас от ЦРУ не отричат суровата ми присъда. — Но внезапно тонът му рязко се промени: — А сега, малоумници такива, чуйте внимателно какво ще ви кажа. Защото това е най-важното нещо в момента! Ако ме изслушате, могат да бъдат спасени много човешки животи. Така че трябва да изпълните това, което ще ви предложа. И да се подчините. Разбрахте ли какво ви казах? Да слушате и да се подчинявате! А сега искам да ви чуя. Моля, говорете, мамка му!

Всички заговориха в един глас. И макар прищявката му да изглеждаше абсурдна, дори детинска, ние разбрахме, че Вълка искаше просто да ни докаже, че контролира ситуацията, при това тотално.

Бърнс внезапно се разкрещя:

— Изчезна, прекъсна! Изключи линията, кучият му син!

Чакахме в конферентната зала, послушни като кутрета, но руският гангстер повече не се обади. Познавах добре този кучи син и не очаквах отново да ни позвъни. Просто си играеше с нас…

Накрая се върнах в кабинета си, а Мони Донъли се отправи към Вирджиния. Все още не бях разпределен към случая, поне не официално. Но Вълка знаеше, че ще присъствам в конферентната зала, където се провеждаха секретните заседания при кризисни случаи. Дори ме бе „удостоил“ с лична обида. Типично в негов стил.

Какво бе замислил? Какво друго можеше да се очаква от един бандит, освен да прибегне до някаква терористична тактика? Нима бе решил да започне война с нас? След като неколцина откачени в пустинята можеха да причинят всичко това, какво оставаше за руската мафия? Трябваха им само един безмилостен водач и пари.

Изчаках така, докато се чудех дали тази ужасяваща несигурност няма да се окаже част от някакъв пъклен план на руснаците да увеличават стреса и натиска върху нас. Дали не са решили да ни наложат волята си? Или просто изпробват търпението ни?

Разбира се, не можех да забравя за полковник Джефри Шейфър и факта, че и той вероятно е свързан с цялата тази история. Каква бе целта на всичко това? Вече се бях запознал с последните данни от досието му. Бяхме поставили под наблюдение някогашната му любовница, която отначало е била негов психотерапевт. Казваше се Елизабет Касади. Явно трябваше да прегледам и нейните бележки от терапевтичните сеанси, които бе провеждала с Шейфър.