Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Така се стигна до деня, в който ме извикаха в кабинета на Бърнс. Когато пристигнах, го заварих с новия директор на ЦРУ да ме чакат в конферентната зала. Още от прага долових, че нещо се бе случило. То, разбира се, можеше да е хубаво, но можеше и да е много лошо.

— Влизай, Алекс — покани ме Бърнс сърдечно, както често се случваше, когато ме викаше в кабинета си. — Трябва да поговорим.

Пристъпих вътре и седнах между двама от старшите агенти, които имаха толкова уморен вид, сякаш току-що бяха приключили някаква много продължителна и трудна работна среща. Но за какво бе всичко това? Заради Вълка ли? Или за нещо друго, което засега поне въобще не би могло да ме заинтересува?

— Директор Дауд желае да сподели нещо с теб — рече Бърнс.

— Така е, Алекс — започна Дауд.

Той бе правист от Ню Йорк, което бе доста неочакван избор за поста директор на ЦРУ. Беше започнал кариерата си в нюйоркската полиция, а после — в продължение на няколко години — се бе отдал на много по-рентабилната частна практика. Според слуховете през тези негови години можело да се открият неща, които никой от нас не знаеше или не искаше да узнае.

— Така се случи, че днес имах повод да дойда тук от Лангли — обясни той. — И срещата се оказа много полезна. Не зная дали ти е известно, но ние посветихме доста време и усилия, за да изясним всичко свързано с директор Уиър.

Дауд погледна към Бърнс.

— Веднага трябва да потвърдя, че той винаги е служил така, че да бъде за пример. Все пак проверки от подобен вид в старите архиви не се оценяват благоприятно от някои сред по-старите наши колеги в Лангли, Вирджиния. Но честно казано, пет пари не давам за техните оценки. Един руснак, Антон Христяков, бил завербуван, а впоследствие — през 1990 г. — бил изтеглен от Русия. Именно той е бил Вълка. Вече сме напълно сигурни в това. Прехвърлили го в Англия, където се срещнал с няколко агенти, включително и с Мартин Лодж. После го скрили в една къща извън Вашингтон. Неговата идентичност била известна само на шепа хора. Обаче повечето от тях сега са мъртви, включително и Томас Уиър. И накрая го преместили в един град по негов избор — Париж, където му организирали дългоочакваната среща със семейството му: майка му и баща му, съпругата му и двамата му синове, единият от които тогава бил на дванадесет, а другият на осем години. И така, те заживели, Алекс, на две пресечки от Лувъра, по-точно на една от улиците, които бяха разрушени преди няколко седмици. Цялото му семейство е било ликвидирано през деветдесет и четвърта, но не и самият Христяков. Предполагаме, че този атентат бил организиран от руснаците, но не можем да го твърдим със стопроцентова сигурност. Само че по някакъв начин е изтекла информация, че той живеел в Париж. И това достигнало до някого, който не искал Христяков да остане жив. По всяка вероятност нападението срещу семейството му било извършено на един от мостовете над Сена. На същия мост, който бе взривен от Вълка.

— Той обвинил ЦРУ и Томас Уиър — намеси се Бърнс. — Освен това обвинил и правителството в съучастие. Може би след всичко това е започнал да полудява… никой не знае какво точно е станало. Присъединил се към мафията и бързо взел да се издига. Тук, в Америка, вероятно в Ню Йорк.

Бърнс млъкна. Дауд също не добави нещо към казаното. И двамата ме загледаха втренчено.

— Значи не е Клара. Какво друго ни е известно за този Христяков?

Дауд вдигна ръце.

— Има някакви сведения в нашите архиви, но са доста оскъдни. Той е бил познат на неколцина от водачите на мафията, но те също вече са мъртви. Може би само сегашният шеф на Червената мафия в Бруклин знае нещо повече. Съществуват възможности и за контакт в Париж. Освен това имаме двама информатори в Москва.

Поклатих глава.

— Никак не се вълнувам от това колко време и колко усилия ще отнеме. Искам го. Затова по-добре ми разкажете всичко за него.

— Бил е много привързан към синовете си. Може би заради това е пощадил твоето семейство, Алекс — обади се Бърнс. — Както и моето.

— Не посегна на семейството ми само да покаже, че може да прави с хората каквото си пожелае. За да ни демонстрира за пореден път колко ни превъзхожда.

— Има навик да стиска гумена топка в дланта си — спомена Дауд. — Черна.

Отначало не схванах какво ми каза, но той поясни:

— Един от синовете му подарил на Вълка черна гумена топка. Това се случило, преди момчето да загине. Нещо като подарък за рожден ден. В един от нашите архивни документи се споменава, че Христяков стискал тази топка винаги, когато се разгневявал. Освен това се уточнява, че харесвал мъжете с бради. Според слуховете след смъртта на жена си повече не се е женил. Това са всичките подробности, с които разполагаме, Алекс. Толкова успяхме да открием. Съжалявам.