Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Какво искаш, Кърт?

— Чух някои неща от приятел в щатската полиция.

Свих рамене.

— Съобщи ми, че някой им се обадил анонимно. Ставало дума за смъртта на Тревър Алард. От обществен телефон. От онзи в кафенето.

Господи!

Отново свих рамене.

— И обаждащият се споменал името ми.

Замолих се лицето да не издаде чувствата ми.

— Приятелят ми ме попита дали съм вбесил някого. Смята, че този някой сега се опитва да ме натопи.

— И защо говориш с мен?

Кърт се приближи към мен.

— Позволи ми да ти кажа нещо изсумтя той тихо. — Имам много приятели, на много места. Ако някой говори с ченгетата, със сигурност ще чуя за това в следващите няколко часа. С кого, по дяволите, си мислиш, че се ебаваш?

Опитах се да го погледна в очите, които бяха страхотно напрегнати и заплашителни. После сведох поглед към бюрото си и поклатих глава.

— Не искаш да си ми враг, брато. Още ли не си го разбрал?

— Защото убиваш враговете си, нали? Защо още не си убил и мен, не разбирам.

— Не си ми враг, Джейсън. Ако беше, нямаше да си тук.

— Значи съм ти приятел, така ли?

— Някой правил ли е за теб повече, отколкото аз направих?

Занемях.

— Говориш сериозно, нали? — попитах накрая.

— Надявам се, не вярваш, че стигна дотук само благодарение на себе си. Дължиш ми всичко. И двамата го знаем.

— Да — кимнах. — Наистина нямам талант, нито интелект. Аз съм просто марионетката ти.

— Талант без амбиция не води доникъде, приятелю. Промених живота ти.

— Просто си падаш по мръсните игрички, Кърт. Трябваше да те отрежа отдавна, но проявих слабост. Ала вече не съм слаб.

— Защото си мислиш, че повече не се нуждаеш от мен. Това е всичко. Но ние с теб бяхме отбор. Виж колко чудесно работихме заедно. Всички прегради пред нас изчезнаха, нали?

— Ти си вън от контрол.

— А ти пък нямаш представа каква смотана пешка си. „Спасихме отдела“, а? Пълен майтап. Попитай екипа по интеграцията от „Макинзи“ дали бяха тук, за да спасят офиса ни, или за да продадат сградата. Зашеметяващо е какво можеш да откриеш, ако се поровиш. Аз лично открих, че вече работата ми е сигурна. Благодарение на тайната сметка на Дик Харди. Интересни неща има там.

Поклатих глава. Накъде биеше? Какво ли бе открил за Дик Харди?

— Горди само чакаше подходящата възможност да се отърве от теб. Трябва да го знаеш. Ти представляваше заплаха за него.

— Затова ти го напи, така ли?

— Пиян? Не беше само алкохол, брато. Другото беше руфи.

— Руфи?

— Рохипнол. Лекарство за забрава. Обзалагам се, че Горди не е помнел нищо на следващия ден. Коктейлче. Капка диметилтриптамин, което е психеделична дрога. Руфи и алкохол. И Горди се зашемети и забрави за задръжките си. Показа истинската си същност. Както е казал Наполеон: „Никога не прекъсвай врага си, когато греши“.

— Ти си абсолютно откачен.

— Това означава ли, че няма да ме направиш кръстник на хлапето си? Не ми казвай, че не знаеше какво правех. Знаеше през цялото време. И го искаше. Просто не ти се щеше да го признаеш. Не питаш и не чуваш нищо. Къде благодарността ти?

— Не уби Тревър и Глийсън заради мен. Уби ги, защото започнаха да се досещат какво си направил и можеха да ти създадат сериозни неприятности.

— Можех да се справя с тях — възрази Кърт. — Извърших всичко заради теб. Нали ти си човекът, който вечно говори за унищожение на конкуренцията? — засмя се той. — Хей, в книгите ти пише: „Не взимайте пленници в бизнеса“. Какво мислиш, че означава това? Не взимаш врага в плен, защото го убиваш. Коя част от изречението не разбираш? Съветвам те съвсем сериозно да си държиш устата затворена. Защото не спирам да те наблюдавам, каквото и да правиш. Където и да отидеш. На когото и да се обадиш. Също като в песента на „Полис“ — „Всеки дъх, който си поемаш“. Слушам те. Наблюдавам те. Каквото и да направиш, аз ще разбера — озъби ми се той като животно. — И рискуваш да загубиш адски много.

Замълча за момент и ми намигна.

— Знаеш кого имам предвид — добави.

Стомахът ми се сви. Разбрах, че имаше предвид Кейт.

— След всичко, което направих за теб — каза той и ми обърна гръб. — Разочарован съм.

— Имаш ли представа кога ще приключим с подготовката за презентацията ти? — попита ме Франи. — Чакат ме трима тийнейджъри, които ще запалят къщата, ако не им сложа вечеря.

— Кажи им да си поръчат пица — посъветвах я. — Ще останем до късно.

Едва успях да се съсредоточа върху работата си. Непрестанно мислех за заплахите на Кърт.