Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Само… само аз ли ще присъствам?

— Ти и още двама от вицепрезидентите. Искам да му взема акъла.

— Да, господине — отговорих. — Ще го направя.

— Наложи ми се да го убеждавам доста време да се отбие тук. Идва в Щатите само веднъж или два пъти годишно.

— Уха.

— Мисля, че ще го впечатлиш. Знам, че ще е адски доволен от свършеното от теб.

— Да си приготвя ли презентация?

— Разбира се. Накамура-сан си пада по такива неща. Направи я кратка и ясна. Изпълнението на отдела ти, ключовите постижения и затрудненията. Той се радва, когато служителите му признават затрудненията си.

— Загрях.

— Яви се в десет и половина в конферентната зала в Санта Клара. Първо ще изгледаме презентацията ти. Накамура-сан и антуражът му ще пристигнат точно в единадесет и ще си тръгнат точно в дванадесет. Един час. Нито минута повече.

— Добре.

— Остави си достатъчно време, ако случайно има закъснения на полетите. Изключително важно е да си тук навреме. Накамура-сан е кошмарно точен.

— Няма проблеми. Прекалено късно е да хвана вечерния полет, но съм сигурен, че има достатъчно ранни полети.

— Не забравяй да си донесеш визитните картички. Поднасяш му картичката си с две ръце, хваната в ъгълчетата. А когато той ти подаде своята, приеми я с две ръце и я проучи внимателно. И каквото и да правиш, не я слагай в джоба си.

— Не се тревожи — успокоих го. — Наясно съм с ритуала. Ще бъда там.

— Навреме — напомни ми Харди.

— Рано — отговорих.

— После, ако имаш време, ела да поплаваш с мен на „Самурай“.

— „Самурай“?

— Новата ми яхта. Страхотна красавица е. Ще ти хареса.

Франи се захвана за работа, за да ми осигури полет до Ел Ей, а аз отмених срещите си за следващия ден. После звъннах на Кейт, за да й съобщя промяната в плановете. Обещах й, че ще прибера у дома веднага след презентацията. После започнах да подготвям презентацията си.

Малко по-късно Франи влезе в кабинета ми.

— Трудна задача — съобщи ми. — Прекалено късно е да хванеш някой от полетите тази вечер. В осем и половина има самолет до Сан Хосе, но е претъпкан. Положението и същото и с полета до Сан Франциско.

— Ами корпоративният самолет?

— Само в мечтите ти, сладурче — засмя се тя.

Корпоративният самолет си почиваше или в Ню Йорк, или в Токио и не бе предлаган на хора като мен. Франи знаеше, че се шегувам.

— Ами ранни полети утре сутрин? — попитах.

— Има само един, който може да те отнесе там навреме. В шест и половина, до Сан Франциско. Пристига в девет и петдесет и две. Едва ще успееш. Санта Клара е на около петдесет километра оттам, така че ще ти уредя кола под наем. Обичайният ролс ли искаш?

Жената определено имаше чувство за хумор.

— Мисля, че този път ще предпочета бентли.

Франи се върна на работното си място, а аз се понесох да проуча точните бройки на продажбите ни.

Върнахме след около двадесетина минути и Франи ми съобщи:

— Кърт беше тук.

— Така ли?

— Сложи нещо на бюрото ти. Каза, че ще се отбие по-късно. Имал да обсъди нещо важно с теб.

Притесних се. Кърт нямаше делови причини да идва тук. Сигурно не ставаше дума за нещо хубаво.

На бюрото ми нямаше нищо.

Мобифонът ми звънна. Затърсих го с поглед, но не успях да го открия. Звънна отново. Звучеше приглушено и отдалеч. Звукът идваше от куфарчето ми. Не си спомнях да съм го оставял там, но напоследък май бях доста разсеян.

Вдигнах куфарчето от пода, отворих го…

И то експлодира.

Чу се силен трясък и нещо ме халоса в лицето, разпръсна се и ме заслепи за момент. Отскочих назад.

— Господи! — извиках стреснато.

Бръснах малките твърди частици от лицето и очите си и ги огледах внимателно. Ярки цветни парченца във формата на звезди и чадърчета. Бюрото ми беше засипано с тях.

Конфети.

Чух дрезгав смях. Кърт стоеше до вратата и се смееше весело. Франи се втурна в кабинета ми с уплашено лице.

— Честит рожден ден — каза Кърт. — Извинявай.

Избута Франи навън и затвори вратата.

— Днес не е рожденият ми ден — отвърнах.

— Ако това беше истинско, вече щеше да си се превърнал в розова мъгла.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Погледни. Стока от „Направи си сам“. Макет на ракетен двигател, задвижван от ток. Микропревключвател от радио. Карфица, няколко кабарчета, батерия от девет волта. За твой късмет ракетният двигател беше пъхнат в плик с конфети. Но да кажем, че вместо ракетен мотор бях използвал детонатор, а вместо конфети — експлозив C4. Е, подобни неща не можеш да си купиш в „Направи си сам“, но някои от нас знаят откъде да се снабдят — намигна ми той. — Почваш ли да загряваш? Някой ден може да отвориш багажника на колата си и бум! Но няма да са конфети.