Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Не — отговори тя. — Докторът смята, че е напълно нормално. Не се тревожи. Просто трябва да си почивам.

— Добра идея. Исках да ти напомня, че довечера съм на делова вечеря.

— А, да. С хората от болницата.

— С хората от летището в Атланта. Но няма значение.

— Летището в Атланта в Бостън? Не разбирам.

— Досадна работа — отвърнах. — Ще са на едно от събитията в индустрията.

Ставаше дума за търговското шоу в обширния изложбен център в Бейсайд. Слава богу, че не ми се налагаше да работя в будката, но някои от момчетата бяха там. Когато чух, че типовете от Атланта ще посетят шоуто, веднага ги поканих на вечеря. Казах им, че това ще е чудесна възможност да отпразнуваме подобаващо споразумението. Силно ми се искаше да закова огромната сделка с летището.

Човек поне може да се надява.

— Къде ще ги водиш? — попита Кейт.

— Не знам името на ресторанта. Някакво лъскаво място в Саут Енд, което Франи харесва. Но ако ти се наложи да се свържеш с мен, няма да изключвам мобифона.

— Няма да те притеснявам.

— В случай че има проблем, изобщо не се колебай, бебчо.

Затворих телефона и забелязах, че Кърт стоеше до вратата на кабинета ми.

— Тази сутрин не те видях във фитнеса — отбеляза той.

— Трябваше да отлетя до Чикаго рано сутринта.

— Значи говориш със Сканлън, а?

Кимнах.

— Става дума за рутинна проверка, която в личен състав не успяха да направят.

— Знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към мен.

— Мислех, че трябва да разделя бизнеса от приятелските отношения.

— Добра идея — каза той и затвори вратата. — В такъв случай, ако имаш проблем с работата ми, обърни се към мен, а не към шефа ми.

Преглътнах затруднено.

— Нямам проблеми с работата ти.

— Наистина ли? Защо тогава се опитваш да ме уволниш?

Погледнах го в очите.

— Защо мислиш така? — попитах, нагло.

Кърт застана пред бюрото ми.

— „Загрижен съм… разговорът ни е строго поверителен…“ — започна да ме имитира, като повдигна презрително вежди. — „Изключително важно е разговорът ни да остане поверителен“ — ухили се гадно. — Джейсън, ако имаш проблеми с моята скромна личност, обърни се към мен. Мъж срещу мъж. Не се промъквай зад гърба ми. Защото ще узная. А ти ще съжаляваш — ледено ме изгледа Кърт. — Ясно ли е?

Шашнах се. Кърт знаеше за разговора ми със Сканлън. При това дума по дума.

Не знаех как, но несъмнено бе сложил микрофон или камера в кабинета ми. Със сигурност разполагаше с нужната технология.

Зачудих се какво ли още ме бе чул да казвам. Сутринта се притеснявах, че Сканлън може да не прояви дискретност и да сподели нещо с Кърт, но вече бях наясно, че приятелчето ми е чуло директно всичко.

И сега знаеше, че се опитвам да го уволня. Това вероятно щеше да създаде проблеми между нас. Нещата никога вече нямаше да са такива, каквито бяха преди.

В колата, на път към Саут Енд, мобифонът ми звънна. Бях се върнал към стария си лош навик да говоря по телефона в колата, но нямаше начин. Трябваше да съм достъпен по всяко време.

Обаждаше се Дик Харди.

— Какво е чувството ти за сделката с летището в Атланта? — попита той.

— Добро — отговорих лаконично.

— Чудесно, тогава и аз мисля по същия начин. Ако успеем с тази сделка, имаме шанс да спасим отдела.

— Мога да направя само най-доброто, на което съм способен.

— Разчитам на теб, Джейсън. Всичко зависи от тази сделка. Всичко.

Подадох ключовете от колата, на момчето, което обслужваше паркинга, и влязох в ресторанта с небрежна усмивка на лицето. За съжаление, заведението бе с отворена кухня, което винаги ме притесняваше. Вероятно подсъзнателно се страхувах, че ще ми наредят да измия чиниите, след като свършим с вечерята.

Джим Летаски вече седеше до масата и преглеждаше някаква папка. Бяхме подранили с около петнадесет минути. Бях поканил и Джим на вечерята, тъй като исках да участва в най-голямата ми сделка. Нуждаех се от помощта му. Той бе резервирал маса, достатъчно отдалечена от съседните, и бе дал бакшиш на келнера, за да не ни досажда често, тъй като вечерята бе делова.

Имах си прикрит мотив за поканата, но Джим бе умен тип и веднага се бе усетил.

— Знам защо ме покани — каза той.

— Имаш предвид, освен факта, че си страхотен в работата си? — попитах невинно.

— Страхуваш се, че основният ни конкурент по тази сделка е „Нек“.

— Кой? Аз ли се страхувам?

— Прекарах девет години, обяснявайки на света, че продуктите на „Нек“ са по-добри от всички останали, а сега…