Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Гостите безмълвно ядяха салатите си.

— Шибаните японци ни убиват бавно — не се отказваше Горди. — И никога не ти казват какво мислят. Гадни прикрити задници!

— Горди — извика Тревър. — Седни.

Горди се бе облегнал на въжетата.

— Да не мислите, че е лесно да работиш за пасмина с дръпнати очи, които искат да се провалиш само защото си бял?

Думите му звучаха все по-завалено.

Тревър се надигна и аз го последвах.

— Хайде, Горди — извика той. — Господи — прошепна. — Пиян е като свиня.

Пристъпихме към ринга. Кърт и Форсайт се присъединиха към нас. Горди вдигна очи и ни видя.

— Разкарайте се от мен, мамка ви — изрева.

Сграбчихме го и той опита да се бори, но бързо се предаде. Чух го да мърмори:

— Каквото се случи в Маями, си остава в Маями. После изгуби съзнание.

Докато изнасяхме Горди от балната зала, забелязах Дик Харди, който стоеше облегнат на стената, скръстил ръце. На лицето му бе изписана дива ярост.

Първото, което направих, бе да се отърва от Карибите. Накарах да махнат всички картинни екрани от кабинета ми. Исках да мога да гледам през прозорците, дори да виждах само паркинга.

Правех точно обратното на всичко, което на времето правеше Горди. Все пак бях пълната му противоположност, нали? И поради тази причина Дик Харди ме направи новия вицепрезидент по продажбите.

Е, помогна и това, че шефовете на „Ентроникс“ искаха да запълнят мястото колкото се може по-скоро. Нямаха търпение да забравят за Горди.

Пиянските му изстъпления се появиха в интернет на следващия ден. „Яху“ бе пълен с истории за шоуто от „Роки“, чашите със сурови яйца, ролекса и хамъра и най-вече — антияпонските изявления. Горди, добре познат в света на продажбите, се превърна в знаменитост.

А началниците в Токио бяха невероятно засрамени и вбесени. Досега се бяха съгласявали да си затварят очите за расизма на Горди, тъй като той се опитваше да го прикрива, но след като започна да го проявява на обществени места, трябваше да бъде усмъртен.

Мениджърът по връзки с обществеността в Санта Клара даде прес изявление, в което оповести, че „Горди напуска «Ентроникс» по семейни причини“. Получих безброй поздравления и имейли от приятели, с които не се бях чувал от години. Вероятно се надяваха да ги уредя в „Ентроникс“, тъй като не знаеха, че скоро всички ние можехме да останем без работа. Джоан Тюрек ми изпрати адски мило писмо, в което добавяше зловещо: „Пожелавам ти най-вече късмет. Ще имаш нужда от него“.

Второто, което направих, бе да звънна на Йоши Танака и да го уведомя, че нещата отсега нататък ще бъдат различни. За разлика от предшественика си, аз исках да работя с него. Исках да чувам мнението му, да знам какво мисли, да знам какви са настроенията в Токио. Говорех му бавно, използвайки простички думи.

Няма да кажа, че Йоши ми се усмихна — очевидно лицевите му мускули нямаха тази способност, но кимна тържествено и ми благодари. Мисля, че разбра какво му казах, макар да не бях съвсем сигурен.

Третото бе да помоля Дик Харди да се отбие в Бостън на път от Ню Йорк към Санта Клара. Събрах момчетата в най-голямата конферентна зала, за да се запознаят с Тузаря, и ги въодушевих с речта си. Казах им, че вратата ми е винаги отворена за тях и трябва да се чувстват свободни да идват при мен с проблемите си. Уверих ги, че очаквам от тях само най-доброто. Обещах им, че когато нещо не е наред, няма да ги ругая, а ще се опитвам да помогна. Зарадвах ги с малко повишение на премиите. Тази ми реч бе много по-популярна сред Братството, отколкото нещастното ми нареждане за командировъчните.

Дик Харди стоеше до мен, издокаран в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка в синьо и сребристо. С мощната си челюст, посивялата коса и тъмните торбички под леденосините очи, той изглеждате като типичния директор на голяма корпорация. Здрависа се с всички и ги увери, че му е адски приятно да се запознае с тях. Каза го така, сякаш наистина го мислеше. Добави, че те са „сърцето“ на „Ентроникс“, както и че има пълно доверие в мен.

Харди ме потупа по рамото, когато останахме насаме, и каза:

— Знам, че плаването бе тежко, но ако някой може да удържи руля, това си ти.

Явно си падаше по моряшките метафори.

Погледна ме в очите и добави:

— Не забравяй: не можеш да контролираш вятъра. Можеш да контролираш само платната.

— Да, господине.

— Доволен съм от успехите ти.

— Имах късмет.

Той поклати глава сериозно.