Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Горди вдигна халата, за да ни покаже боксьорските си шорти, съшити от американското знаме.

— „Роки III“ — извика Тревър.

— Точно така — ухили се Горди.

— Мислех, че си ирландец — намеси се Форсайт.

— Жена ми е италианка, така че по брак съм италианец. Къде ми е пиенето?

Той откри бутилката с „Талискър“ на малка масичка до ринга, наля си щедра доза и я погълна наведнъж. Махна на жената с листенцата и тя удари гонга. Горди се поклони и всички заръкопляскаха.

— Ура! — изрева той.

— Ура! — отговориха някои от момчетата.

— Ура! — изкрещя той още по-силно.

— Ура! — извикаха всички.

Той свали качулката, но не и халата, което бе разумно, като се имаше предвид фигурата му.

— Ние в „Ентроникс“ правим всичко за вас — извика той.

— Да! — изврещя подмазвачът Тревър.

Аз се опитах да не завъртя очи презрително.

— Ще изкараме и петнадесетте рунда заради вас! — продължи Горди.

Жената стоеше до масата до ринга и чукаше яйца в чаши. Пред нея имаше купчина с кори яйца. Знаех си какво ще последва. Чашите бяха двадесет и осем и тя сипваше по три яйца във всяка.

Горди отпи поредната си глътка скоч.

— Когато гърбът ти е опрян в стената и трябва да умреш или да се бориш, започваш да търсиш в себе си духа на героя — каза той. — Също като Роки Балбоа, ние сме борци. Той имаше Аполо Крийд. Ние си имаме „Нек“ и „Мицубиши“. Той се изправи пред мистър Т., а ние — пред „Хитачи“. Роки се би с Томи Гън, а ние с „Панасоник“. Роки си имаше Иван Драго, ние имаме „Сони“!

Братството, както и някои от клиентите, заръкопляскаха.

— Ние сме тук да превърнем мечтите ви в реалност — продължи той. — Е, няма да се просна на пода и да правя лицеви опори на една ръка заради вас…

— Стига бе! — извика Таминек. — Направи го!

— Хайде, Горди! — присъедини се и Тревър.

— Ще ви пощадя — отвърна Горди. — Защото сега не става дума за Горди, а за екипа ни.

Думите му прозвучаха леко завалено.

— Екипът на Горди! Всички сме играчи в отбора и сега ще ви покажем за какво става дума. Джейсън, къде си?

— Тук — отговорих притеснено.

— Ела тук, партньоре!

Надигнах се. Дали щеше да ме накара да се боксирам с него? Мили боже!

— Здрасти, Горди — казах.

— Ела — махна ми той с лявата си ръка.

Приближих се към ринга, а младата жена пристъпи към мен с чаша в ръка.

— Изпий я, Джейсън — нареди ми Горди.

Чух смехове и насърчения.

Вдигнах чашата с яйцата и се усмихнах, после поклатих глава.

— Имам висок холестерол — казах.

— Ау! — извика подигравателно Тревър.

— Хайде, Тигре — насърчи ме Фестино.

— Всички сте уволнени — засмях се.

— Пий! — заповяда Горди.

Вдигнах чашата към устата си и изсипах яйцата в гърлото си. Доповръща ми се, но успях да преглътна. Върнах чашата на жената и всички изреваха въодушевено.

— Браво! — каза Горди и ме потупа по ръката. — Кой е следващият? Къде са Форсайт и Фестино?

— Не искам да се разболея от салмонела — измъкна се Фестино.

Върнах се до масата и затърсих с очи най-близката тоалетна, в случай че ми се наложи да повърна.

— Путьо — подигра му се Горди. — Тревър, покажи му какво е истински мъж.

— Искам Джейсън да изпие още една чаша — засмя се Тревър.

Горди се залюля като пребит боксьор. Веднага усетих, че не се преструваше. Очевидно бе пиян.

— Знаете ли защо ви поканихме всички? — попита той. — Всички клиенти. Да не мислите, че обичаме да си прекарваме времето с вас? Не, мамка му!

Чу се смях и Тревър бързо седна на мястото си, облекчен, че се е отървал от яйцата.

— Искаме всеки от вас, шибаняци, да купува от „Ентроникс“ — продължи Горди. — И знаете ли защо? — забоксира той въздуха. — Защото искам целият ми отбор да е богат като мен.

Някои от Братството се изсмяха, също и няколко клиенти, но повечето дори не се усмихнаха.

— Знаете ли каква кола кара Горди? — попита той. — Хамър. А не смотана тойота. Не и шибан японски автомобил. Знаете ли какъв часовник носи Горди? Ролекс. Точно така. Не миризливо сейко, а ролекс, който не е произведен в Япония. Къде е Йоши Танака?

— Не е тук — отговори някой.

— Йоши-сан — саркастично провлече Горди. — Не е тук. Добре. Всъщност, вярвам, че никой от японските ни сладури не е тук. Вероятно са прекалено заети да изпращат поверителните си доклади за нас. Проклети шпиони.

Няколко души се засмяха, но този път нервно.

— Японците ни нямат доверие — продължи Горди. — Но ние им показахме, че сме страхотни, нали? Нали, момчета?