Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Кърт — прекъсна ни Лесли. — Май дори не знам кой зодиакален знак си.

— Знак ли? — извърна се той към нея. — Моят знак е „Не ме безпокойте“.

Говорихме толкова много, че пропуснахме страхотен удар и се вторачихме в електронното табло, където предаваха повторенията.

— Не виждам нищо — оплака се Кърт.

— Екранът е скапан — обясних му.

— Ние сигурно имаме по-добри.

Интересно как вече споменаваше „ние“, когато говореше за „Ентроникс“.

— Да, разбира се. Този тук е поне на шест-седем години, а нашите нови екрани имат кристален образ.

— Е, и?

— И какво?

— Познавам заместник-управителя по оборудването. Можеш да поговориш с него. Той ще знае към кого да те насочи.

— За да заменим таблото? Интересна идея.

— Не е лоша.

— Страхотна идея, човече.

— Имам милиони такива.

Внезапно нашият отбор направи точка и всички скочихме на крака.

— Какво стана? — тъпо попита Лесли. — Това хубаво ли беше или лошо?

Влязох в службата точно в седем. Чувствах се освежен и в добро настроение след тежката тренировка във фитнеса на Кърт. Зарових се из документи и доклади, после оставих съобщения на няколко души, с които не исках да говоря. От тридесетте проекта, в които участвах, двата най-големи в момента, след като Фред Назийм ме бе прекарал в сделката с Хари Белкин, бяха презвитерианската болница в Чикаго и летището в Атланта. Изпратих им имейли. После започнах да проучвам другите големи вериги за продажби на коли в страната. Открих някои страхотни. „Автонация“ във Форт Лодърдейл и „Юнайтед“ в Сикокъс, Ню Джърси, бяха гиганти в сравнение с Хари Белкин. Дори караха неговите магазини да приличат на махленски автосервиз. Белкин бе номер четиринадесет в класацията. Но проблемът бе, че вложих прекалено много труд в сделката и стигнах почти до края.

Идеята за таблото на стадиона на „Ред Сокс“ ми бе влязла под кожата. Реших да се позанимая сериозно с нея. Таблото във „Фенуей“ бе видеоекран с размери осем на десет метра, който използваше технология на излъчващи светлина диоди. От далечно разстояние изглежда страхотно, като гигантски телевизионен екран.

Вече из цял свят има подобни електронни устройства. Използват ги най-вече за реклами. Проучването ми показа, че най-големият екран се намира в Берлин, на Курфюрстендам. На Таймс Скуеър в Ню Йорк на дигиталното табло има огромна реклама на „Кока-кола“. Друг подобен екран украсява сградата на „Ройтерс“ в Лондон. Разбира се, Лае Вегас е обсипан с такива.

Хубавото на тези устройства е, че с няколко компютърни команди можеш да смениш напълно дисплея, а не като при старите билбордове да чакаш с дни, докато работниците се изкатерят да свалят старата реклама и да я заменят с нова. Сега всичко ставаше за секунди.

Електронните табла са чудесни, но леко груби. Можеш да видиш малките цветни точици. Технологията бе разработена преди около десетина години. Но вече разполагахме с по-добра. Имахме новите прототипи на картинния екран, като онези в кабинета на Горди. Висока разделителна способност, минимален отблясък. Продуктът ни бе несравнимо по-добър от всички табла навън.

„Фенуей“ бе едва началото. Ако успеех да монтирам наш екран в центъра на Бостън, можех да започна да ги продавам и на други стадиони, а после да се насоча към Таймс Скуеър, Лас Вегас и Курфюрстендам. Рок концерти, „Формула едно“, филмовия фестивал в Кан.

Дори Ватикана. Те имаха гигантски екрани по площад „Свети Петър“, на които хората можеха да наблюдават как папата води църковната служба. А като се имаше предвид всичкото злато на Ватикана, сигурно биха искали да разполагат с най-добрата технология, нали?

Зачудих се защо никой в Токио не се бе сетил за това. Велика идея.

И защо да спираме при рекламните табла? Можехме да поставим екрани по всички летища, универсални магазини, фоайетата на големите компании…

Понякога изненадвам дори самия себе си.

Въодушевено изготвих бизнес план за това как „Ентроникс“ щеше да превземе света. Направих бързо проучване на съществуващите технологии. Открих кои са най-големите компании, продаващи електронни табла по света, тъй като щеше да ни се наложи да работим с тях — нямахме инфраструктурата да се справим сами. Но сделката щеше да е страхотна.

В девет часа завърших доклада, който щеше да промени „Ентроникс“, да спаси отдела ни и да ме катапултира до върха на компанията. Е, не чак до Токио, тъй като не съм японец, но доста близо до върха.