Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Хюстън, имаме проблем — каза той. — В документацията пише, че доставката е до склада, а те искат да я получат въз Флорида, нали? Оборудването не може да пристигне там преди края на работния ден.

— Мамка му! Прав си.

— А и не смятам, че искаме да поемем отговорността за оборудването по време на пътуването.

— По никакъв начин. Но ако ги помоля да променят документацията, сигурно ще побеснеят.

— Няма проблеми. Обади им си и им кажи само да зачеркнат Флорида и да допълнят „доставка до най-близкия склад“. Така ще получат пратката шест седмици по-рано, което ще ги зарадва.

— Да, прав си. Чудесна работа, човече. Благодаря ти.

Отивах да докладвам на Горди, когато забелязах Тревър да излиза от кабинета на Джоан Тюрек. Видът му бе необичайно мрачен.

— Как върви работата, Тревър? — попитах дружелюбно.

— Страхотно — отговори той безизразно. — Просто страхотно.

Преди да успея да му изкажа съболезнованията си, задето бе вързал тенекия на една от най-големите вериги кина в САЩ, Тревър изчезна и ме лиши от приятната възможност, а Джоан ми махна да вляза в кабинета й.

Незабавно застанах нащрек. Тревър имаше вид на човек, сритан в топките. Подозирах, че Джоан му бе съобщила лоша новина, а сега идваше и моят ред.

— Седни, Джейсън — покани ме тя любезно. — Поздравления за сделката с „Локуд“. Не вярвах, че ще успееш да я сключиш, но очевидно съм те подценявала.

Кимнах и се усмихнах скромно.

— Понякога трябва да кажеш подходящите думи и всичко си идва на мястото — отвърнах. — Надявам се това да докаже на Горди месоядните ми способности.

— Дик Харди вече пусна изявление в пресата за сделката с „Локуд“ — съобщи ми тя. — Предполагам, че си го видял.

— Не още.

Джоан стана от стола си и отиде да затвори вратата. Извърна се към мен и въздъхна дълбоко. Кръговете под очите й бяха по-тъмни от обикновено. Седна отново на стола си.

— Горди няма да ме назначи на мястото на Крофърд — заяви тя.

— Какво искаш да кажеш?

— У мен има нещо, което Горди не харесва.

— Горди не харесва никого. А на всичкото отгоре си жена.

— При това жена, с която не би легнал.

— Наречи ме наивен, но това не е ли незаконно?

— Наистина си наивен, Джейсън. Както и да е, стара традиция е при сливане да се отървеш от служителите, които не харесваш.

— Не може да е толкова безочлив.

— Разбира се, че не. Горди е хитър. Винаги има начин да оправдаеш нечие уволнение. Не съм си изпълнила плана, тъй като подчинените ми не са се справили през последното тримесечие. А и екипът по сливането смята, че бездруго съм излишна като мениджър. Решиха да съкратят мястото ми. Горди ще възложи на някого длъжността на Крофърд. На Тревър, Брет или на теб. Това означава, че който и да заеме мястото, ще бъде под страхотен стрес.

— Иска да те уволни? — изненадах се и се почувствах ужасно, тъй като се мъчех да получа повишение, а Джоан губеше работата си. — Съжалявам, Джоан.

Внезапно в ума ми се прокрадна долна мисъл: бях помолил Джоан да ме подкрепи, а корпорацията не гледаше на нея с добро око. Дали това отношение щеше да се прехвърли и върху мен?

— Няма проблеми — отвърна тя. — От известно време преговарям с „Фудмарк“.

— Не беше ли компанията, която управлява ресторантите в универсалните магазини? — опитах се да кажа равнодушно, но май не успях да скрия мисълта си.

Джоан се усмихна изнурено и леко засрамено.

— Мястото не е лошо, а напрежението е несравнимо по-малко, отколкото тук. Пък и с Шийла искаме да пътуваме повече. Да се порадваме на съвместния си живот. Така че всяко зло за добро. Плазмени телевизори или сандвичи, все тая.

Не исках да поднасям съболезнования, но и поздравленията не изглеждаха уместни. Какво, по дяволите, се казваше в подобни случаи?

— Е, предполагам, че всичко е наред — промърморих накрая.

— Така е — кимна тя. — Казвала ли съм ти някога, че съм вегетарианка?

— Май това е истинската причина за съкращението — опитах да се пошегувам.

Сетих се за пържолите на Кейт онзи ден, те бяха в състояние да превърнат всекиго в заклет вегетарианец.

— Може и да си прав — засмя се Джоан. — Както и да е. Но днес опитай да се държиш по-мило с Тревър. Случиха му се доста кофти неща.

— Какво стана?

— Тъкмо изгуби най-голямата сделка в живота си.

— За „Павилион“ ли говориш?

Тя кимна.

— Само задето е пропуснал срещата заради спуканата гума?

— Един пропуск би бил приемлив. Но не и два.

— Два?

— Тази сутрин отивал на новонасрочената среща с Уоткинс, президента на „Павилион“. И познай какво станало. Поршето му се скапало на пътя.