Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Шегуваш се.

— Иска ми се. Електрическата система сдала багажа. Зловещо съвпадение — колата ти да се скапе два дни поред. Дори нямал време да си смени мобифона, така че отново не успял да се обади на Уоткинс. И край. „Павилион“ сключили договор с „Тошиба“.

— Господи! — възкликнах.

— А сделката вече бе включена в плана за следващото тримесечие като готова работа. Това е нещастие за всички ни, особено като се има предвид, че екипът по сливането ще се разрови здравата. По-точно казано, за всички вас, тъй като аз вече съм вън оттук. Но пък съм убедена, че повече те интересува как това ще се отрази на шанса ти за повишение.

— Не, не е така — възразих неискрено.

— Изглежда, нещата се обърнаха. Струва ми се, че в момента твоите продажби са много по-сериозни от тези на съперниците ти.

— Временно.

— Горди винаги обръща внимание на настоящето и в момента е на твоя страна. Позволи ми да ти кажа нещо обаче. Знам, че силно желаеш мястото. Но внимавай за какво мечтаеш. Никога не знаеш в какво се набутваш.

Десет минути по-късно си проверявах пощата, все още замаян. Внезапно забелязах Брет Глийсън, застанал до вратата на кабинета ми.

Каквото и да искаше, със сигурност не бе нещо хубаво.

— Здрасти, Брет — поздравих го. — Мислех, че имаш презентация в „Банк ъф Америка“.

— Изгубих указанията — отвърна той.

— Как да стигнеш дотам? На улица „Федерал“ са, не знаеш ли?

— Много етажи. Много офиси.

— Не можеш ли да се обадиш на връзката си?

— Човекът е нов и още не е вписан в сайта им. А и не помня фамилното му име.

— Нямаш ли телефона му?

Зачудих се защо бе дошъл в кабинета ми. Глийсън говореше с мен рядко и никога не ме молеше за помощ.

— Той също изчезна.

— Как така изчезна?

— Да не мислиш, че е смешно?

— Не се смея, Брет. За какво говориш?

— За синия екран на смъртта.

— Да не ти се е скапал харддискът?

— Фатално скапване. Някой прееба компютъра ми — изгледа ме той многозначително. — А това прецака и лаптопа ми, когато го включих тази сутрин. Всичките ми контакти, досиета и връзки изчезнаха. Компютърджиите твърдят, че няма начин да си ги възстановя. Страхотна шегичка, а? — и ми обърна гръб.

Помислих си, че ако бе разпечатал графика си, нямаше да има проблеми, но не му го казах.

— Не мислиш наистина, че някой ти е причинил подобно нещо, нали? — попитах гърба му.

Но Глийсън продължи напред, без да отговори.

На екрана ми се изписа съобщение. Беше от Горди, който искаше да ме види веднага.

Горди носеше снежнобяла риза с огромен монограм КГ на джоба. Не се ръкува с мен, когато влязох в кабинета му. Остана седнал зад бюрото си.

— Сключил си сделката с „Локуд“ — каза той.

— Точно така.

— Браво.

— Благодаря.

— Не знам как най-после успя да ги накараш да подпишат, но съм впечатлен. Имахме нужда от сделката. Особено като се има предвид как Алард и Глийсън се излагат напоследък.

— Излагат ли се? Съжалявам да го чуя.

— Я моля ти се — изсумтя Горди. — Пробутвай дивотиите си на човек, който не е наясно с нещата. Глийсън провали презентацията пред „Банк ъф Америка“. Измислил някакво тъпо оправдание, че компютърът му се скапал или нещо подобно. Колкото до мен, той е свършен. А сега и Тревър — поклати глава шефът. — Факт е, че и аз самият си падам по голфа — посочи стиковете и изкуствената трева в ъгъла, — но човек не зарязва клиент за седемдесет милиона, за да поиграе в голф клуба.

— Шегуваш се — изненадах се искрено, тъй като това изобщо не подхождаше на Тревър.

— Иска ми се да се шегувах — отвърна Горди. — Тревър няма представа, че знам, но чух историята от Уоткинс от „Павилион“. Опитах се да извъртя нещата, но Уоткинс беше категоричен.

— Тревър е играл голф?

— Решил е, че може да се измъкне безнаказано. Вързал тенекия на Уоткинс два дни поред, като твърдял, че имал проблеми с колата. Единият ден спукал гума, а на следващия — алтернаторът му умрял или някоя друга джаджа. И двата дни казал, че мобифонът му не работел.

— Да, ама наистина е станало така — казах.

— Нищо подобно. И знаеш ли откъде идиотът се обадил в офиса на Уоткинс? От голф клуба. Номерът му се изписал на телефона на секретарката — поклати глава той отвратено. — Просто не мога да защитя подобно поведение. Разбира се, Тревър отрича, но… Е, както и да е, склонен съм да му дам още един шанс. Той е истински месоядец. Но имам нещо и за теб.

— Казвай.

— Кои е човекът от „Нек“, когото всеки харесва?