Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

Баджанакът ми Крейг жестикулираше със свободната си ръка.

— Цимент — каза той. — Забрави за гранита. Прекалено е старомоден.

— Цимент ли? — попитах, като влязох в кухнята и целунах жена си. — Шефовете ми се опитват да ме циментират. Не разбирам за какво става дума.

Любезни усмивки. Крейг беше участвал в „Джепърди“, така че официално бе капацитет по всички въпроси.

— Здрасти, Джейсън — прегърна ме Сузи. — Итън е безумно щастлив, че ще те види.

— Джейсън! — извика Крейг въодушевено, сякаш бяхме стари приятели, и обви костеливите си ръце около мен.

Струваше ми се, че всеки път, когато го видех, ставаше все по-кльощав. Носеше чисто нови джинси, хавайска риза и бели маратонки. Забелязах, че си бе обръснал главата. Очевидно лекарството против плешивост не вършеше работа. Навремето имаше гъста коса, която обаче скоро започна да оредява по темето и му придаде вид на клоун. Имаше и нови очила. В продължение на години, докато пишеше разкази за литературните списания, носеше очила с рогови рамки. След като забогатя, си сложи лещи, но откри, че очите му изсъхват. Тогава започна да носи модерни очила. Няколко години се докарваше с различни версии на очилата от петдесетте години, но сега се бе върнал към роговите рамки.

— Нови очила — казах. — Или стари?

— Нови. Джони ми ги избра.

Знаех, че наскоро двамата със Сузи бяха ходили на почивка в Гренадините с Джони Деп. Кейт ми бе показала статията в списание „Пийпъл“.

— Джони? — реших да го подразня. — Джони Карсън? Той не почина ли?

— Джони Деп — усмихна се Крейг самодоволно. — Хей, май животът ти напоследък е доста добър, а? — потупа ме той по корема. — Ако отидеш за една седмица в Ашрам, лесно ще свалиш излишните килограми. Разходки, йога, не повече от хиляда и двеста калории на ден. Страхотно е. Убеден съм, че ще ти хареса.

Кейт усети, че се канех да отвърна нещо, за което после можех да съжаля, и побърза да ме прекъсне.

— Ще ти сипя едно мартини — каза тя, като вдигна сребърния шейкър и наля алкохола в една от гигантските чаши.

— Дори не знаех, че имаме чаши за мартини — учудих се. — От баба ти ли са?

— От Крейг и Сузи. Страхотни са, нали?

— Така си е — съгласих се.

— Австрийски са — обясни ми Крейг. — От производителите на онези великолепни чаши за виното „Бордо“.

— Внимавай — предупреди ме Кейт, като ми подаде питието. — Всяка чаша е сто долара.

— О, лесно можем да купим нови — успокои я Крейг.

— Забеляза ли брошката на Сузи? — попита ме Кейт.

Бях видял огромно и грозно, крещящо бижу върху блузата на Сузи, но бях решил да не я притеснявам с коментара си.

— Морска звезда ли е? — попитах.

— Харесва ли ти?

Да, златна морска звезда, обсипана с рубини и сапфири. Вероятно струваше цяло състояние. Никога не съм разбирал защо жените толкова си падат по брошки, но тази биеше всички рекорди по грозота.

— Сузи, наистина е великолепна — възхити се Кейт. — Откъде е?

— Крейг ми я подари. „Тифани“ или „Хари Уинстън“.

— „Тифани“ — намеси се Крейг. — Веднага щом я видях, реших, че е абсолютно подходяща за Сузи, затова побързах да я купя.

— Аз лично никога не бих похарчила толкова пари за едно бижу — скромно каза Сузи. — При това дори не беше годишнината ни или рожденият ми ден. Нито пък друг специален случай.

— Всеки ден с теб е специален — усмихна се Крейг и прегърна жена си, която го целуна нежно.

Стори ми се, че ще повърна.

Не можех да изтърпя повече лигавщини, затова попитах бързо:

— Какво говорехте за цимент?

— Сузи и Крейг ни съветват да подновим плотовете в кухнята — обясни ми Кейт.

— Ние тъкмо се отървахме от гранитните плотове във вилата в Марин, след като ходихме на гости на Стивън — каза Крейг.

Този път не попитах дали имаше предвид Стивън Спилбърг или Стивън Сигал.

— Да бе, винаги съм искал кухнята ми да изглежда като комуналната на работник в Източен Берлин — изсумтях презрително.

Крейг ми се усмихна с блестящите си бели корони и ме изгледа снизходително, сякаш бях нещастно хлапе от Армията на спасението.

— Как е корпоративният свят? — попита ме той.

— Добре е — кимнах. — Откачена работа понякога, но върви.

— Хей, шефът ти, Дик Харди, ме покани на конгреса на „Ентроникс“ в Пебъл Бийч миналата година. Готин тип. Играх голф с Тайгър Уудс, страхотна работа.

Схванах намека. Беше приятел на президента на компанията ми, когото никога дори не бях виждал, и се сприятеляваше със знаменитости, защото и самият той беше знаменитост. Не можех да си представя Крейг на игрището за голф.