Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Но не знаем дали Дик Харди е направил всичко това по нареждане от Токио, или е било негова собствена идея.

— На кого му пука? Той ще си получи златната звезда.

Фестино извади чисто ново шише с антибактериален лосион и изстиска няколко капки в ръката си.

— А ние сме прецакани — добави той.

— Аха.

— Не можеш да направиш нищо по въпроса, нали знаеш. В случай че планираш нещо. Това е много над теб — каза той, като разтърка ръцете си. — Погледни петната по облегалката. Не мисля, че са от кафе.

— Може и да си прав. Може би не мога да направя нищо.

— Както и да е, винаги съм харесвал пържените картофи в „Макдоналдс“. Ще дойдеш ли утре вечер?

— Утре вечер?

— На бейзболния мач, забрави ли? Не си играл от две седмици. А сега аз съм треньор и отговорността лежи върху мен. Бездруго сме с двама играчи по-малко.

— Фестино.

— Съжалявам, но е така.

— Добре, ще бъда там — обещах.

Отбих на паркинга на „Ентроникс“ малко преди пет и половина. Черен мустанг закова до мен със свирене на спирачките и Кърт изскочи от купето.

Реших да остана в колата и да го изчакам да се разкара, но той отвори дясната врата и влезе при мен.

— Как върви битката? — попита Кърт.

— Тежък ден. Нещо адски странно се случи у дома.

Намерихме гърмяща змия в спалнята.

— Стига бе — изсумтя той. — Дори не знаех, че в Масачузетс има гърмящи змии. Живей и се учи. Мислех, че ще ходиш в Калифорния.

— Изпуснах полета — отвърнах.

— Кофти.

— Е, случва се. Поздравления за повишението ти.

Той кимна и се ухили.

— Хубаво е да си цар.

— Впечатлен съм. Дик Харди сигурно има адски високо мнение за теб.

— Дик Харди иска да съм щастлив. Реши, че съм ценен.

— Имаш нещо срещу него, а? — усмихнах се и кимнах, сякаш оценявах хитростта му.

Имах чувството, че седя с продавач, който ми се хвали как е успял да измами клиентите да платят доставката.

— Дори ме покани на яхтата си. Бил ли си някога на яхтата му?

— Покани ме — отговорих. — Но не успях да отида.

— Двадесет и пет метрова „Лазара“. Купил я за два милиона и триста хиляди — адски изгодно. Но дори тази цена изглежда прекалено висока за заплатата му. Затова се порових малко. Оказа се, че Харди тайничко търгува с акции. Създал си личен тръст на име „Самурай“. Така се казва и яхтата му. И тръстът започнал да купува и продава опции от акциите на „Ентроникс“ на австралийската борса. Всеки път, когато излезе прес изявление от „Ентроникс“, тръстът прибира солидна сума. Печели цяло състояние. Разбира се, ако има лоши новини, прави пари на къси позиции. Доста хитро и почти невъзможно да те хванат. И всичко това, за да плати за яхтата си. Човече, той вече може да си купи десет яхти.

Най-после разбрах. Дик Харди може и да се е опитвал да спести на „Ентроникс“ известна сума при сделката с „Роял Майстер“, но това не бе единственият му мотив. В същото време здравичко пълнеше собствения си джоб.

— Умен тип — отбелязах.

— Достатъчно умен, за да върши банковия си бизнес, използвайки кодирана сметка в „Хъшмейл“. Но не чак толкова, за да осъзнае, че каквото и да върши на компютъра на компанията, мога да се добера до харддиска му.

— Уха! Жестоко.

— Всеки си има тайни. Ти също. А пък аз случайно ги знам. Та ти и Братството ти си съдирате задници от работа, за да спасите отдела, а всъщност само плащате за яхтата му. Или за новата му къща в Хайланд парк в Далас.

— Далас?

— Помисли върху това, приятел. Чудиш се защо се мести в Далас ли?

— Прав си. Бях пешка.

Той сви рамене.

Отпуснах се изморено и поклатих тъжно глава.

— Ти просто се опитваше да ми помогнеш. А аз те разочаровах. Проявих се като пълен идиот. А в това време Горди и Харди ме действаха като пешка. Ти си единственият ми съюзник.

Кърт се завъртя и се вторачи в мен с непроницаемо лице.

Странна работа, когато се запознахме, Кърт приличаше на одъртяващо хипи. Пършивата брадичка, лентата, селската прическа, вехтите тениски. Сега беше добре облечен и изглеждаше преуспяващ, издокаран в скъп костюм и обувки.

— Наистина го мисля — казах. — Не ми пука какво си направил на Тревър и Брет. Признавам, че се шашнах. Обадих се на ченгетата — няма да те лъжа. Беше адски тъпо от моя страна.

Звучах толкова искрено, че едва ли не сам си повярвах.

— Мога да ти кажа, че съжалявам, но това няма да е достатъчно — продължих. — Беше ми добър приятел през цялото време, а аз просто не го разбирах.

Кърт седеше неподвижно и гледаше през прозореца.