Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Защо понякога правиш така? — попита той, като погледна в страничното огледало и след това вмъкна колата в уличното движение.

Тя сви рамене.

— Мисля, че ми омръзна това ограничаване на личния ми живот.

— Отказваш ли ни, Клер?

Тя се обади след кратко мълчание.

— Снощи Кристиан каза нещо странно.

Франк кимна.

— Този мъж говори много странни неща.

— Той каза, че не мога да замина за Европа с него, защото имиграционните власти нямало да ме пуснат да се върна после. — Тя чертаеше с пръст знаци по страничното стъкло.

— Това е напълно ясно — каза Франк. — Наистина няма да можеш.

— Но той откъде го знае?

— Откъде знае какво?

— Откъде знае, че нямам американски паспорт? Никога не съм му казвала.

— Може би все пак си му казала? — Франк махна ръка от волана с въпросителен жест. — Може би си му казала, когато говорихте за Раул. Нали помниш как Раул каза, че ти почваш да усвояваш нюйоркския акцент.

— Никога не съм казвала, че имам английски паспорт — тя поклати глава отрицателно.

— Може да го е видял, когато тършуваше из апартамента ти, а може би просто предполага.

— Може би — каза тя. И после, като се загледа в движещите се коли, допълни: — Защо никога не съм виждала мотопеди в Ню Йорк?

— Беше смайващо — каза тя. — Начинът, по който той накара Леон да загуби самообладание. Беше нещо като „удрям те тук, удрям те там“, после пак тук и… бум! Все едно да наблюдаваш някого, който много добре прави оригами — просто не можеш да повярваш, че всичко е толкова лесно.

Кристиан лежеше на леглото до нея и кимаше, като четеше някакъв академичен труд. Тя пусна краката си на пода.

— Ще си взема душ.

— Ще дойда след минута — каза той, обръщайки страницата.

Тя се усмихна.

Душът се намираше в облицован с фаянс бокс, част от банята, към която се влизаше от спалнята. Тя отвори крана, за да смеси водата.

— Какво е това, което четеш? — извика Клер през шума от течащата вода.

— Новата биография на Бодлер. Искат от мен цитат за корицата.

Тя се наведе към огледалото в банята, като сваляше обиците си.

— За реклама ли?

— Какво?

— За реклама ли? Така го наричат издателите. Реклама. О, по дяволите! — тя изтърва обицата си. Застанала на колене, тя пипаше зад конзолата на мивката. — Интересно ли ще бъде?

— Долу-горе. Има нови материали за връзките му с По. Но общо взето…

Тя не го чуваше. Гласът му се изгуби, сякаш изсмукан през дълъг тунел. Цялото й внимание изведнъж се съсредоточи върху нещо, което тя откри зад цокъла: тънка черна жица, не по-дебела от фиде, залепена от другата страна на плочките. Тя опипа жицата. Точно като фиде, тя бе лепкава на пипане. Тя подпъхна нокътя си под нея и внимателно я издърпа нагоре.

Жичката водеше надолу, като вървеше по края на килима. Клер отново я дръпна. Тънката черна нишка излезе изпод перваза, както пристанищно въже излиза изпод пясъка на брега. Тя вдигна ръката си по-високо и още по-високо. Когато ръката беше вдигната по цялата си дължина, Клер извади около десет фута тънък кабел от мястото, където той беше скрит.

— … трудно е да повярваш, наистина колко нетрадиционни са били декадентите — продължаваше Кристиан.

— Сигурно — добави тя.

Продължи да изважда от другата страна. Тънката черна жичка пълзеше зад плочките и влизаше в малка дупчица. Клер я проследи, докато тя не се скри зад огледалото.

Няколко секунди тя втренчено гледаше своето отражение в него, не вярвайки на ставащото; после свали огледалото от стената и го обърна. На гърба му, там, където беше направено малкото отверстие в среброто, беше залепен микрочип.

— По дяволите! — изруга Франк в караваната. Образът на Клер в огледалото грозно се залюля, когато тя го свали от стената. Погледът на наблюдаващите се плъзна надолу от коленете й в тъмнина.

Клер откъсна микроскопичната камера от задната страна на огледалото и я разгледа. След това тя направи примка от кабела и започна да го намотава на пръстите си. Изтегли цялата жица изпод килима и после тръгна в другата посока. Кабелът обикаляше цялата баня. Зад шкафа имаше миниатюрна разпределителна кутия, от която тръгваше друг кабел. Тя хвана края на двойния кабел и го проследи в стаята.

В това време Кристиан продължаваше да говори. Погълнат от книгата си, той не забеляза, че тя върви след жицата към нишата. Там бяха струпани книги, които тя размести.

Зад небрежно сложените учебници Клер намери голямо разклонение, свито като голям черен паяк, а жиците, като дузина пипала, пълзяха в различни посоки по целия апартамент.