Нямаше фотографии на Стела. Тя предположи, че той беше почистил наоколо, премахвайки всички следи от нея, за да се подготви за настоящия момент.
На масата имаше снимка на Клер, която тя дори не предполагаше, че той е направил. Снимка, на която тя вървеше по улицата, а лицата около нея бяха размазани.
Тя се спря пред малка мраморна скулптура, висока около десет инча. Беше на гола жена от полиран камък, гладък като стъкло. Тази статуя раздвижи една асоциация в паметта й, която тя не можеше да възстанови напълно в съзнанието си.
— Ето — каза й той, като се върна. — Облечи това.
Той й подаде един пеньоар, дълга арабска джелаба.
— Това… на жена ти ли беше? — попита тя, докато се събличаше. Той я погледна равнодушно, когато тя свали бельото си и се опита да се загърне с дрехата от грубо платно.
— Не така — каза той, — а ето така. — Той й показа как да нагъне пеньоара, като тога. За момент той не отговори на въпроса й, а после каза: — Има ли значение?
— Не — отвърна тя. Клер усети силния полъх от още една миризма, просмукана в грубата тъкан, нещо по-леко, по-женско, отколкото неговия мирис.
— Добре — каза той, плъзна ръка под плата и я хвана за гърдите. — Наведи се.
Тя постави ръце на масата пред статуята. Клер усети как той повдига пеньоара й до кръста, запретвайки го внимателно, така че да остане в това положение. Един пръст, навлажнен с шампанско, се плъзна по цепката на задника й от основата на гръбнака до вагината й. Тя усети, че той се върти около набръчкания отвор на ануса й и неволно се възбуди. Кристиан се разсмя. Клер дочу дрънчене, когато той изхлузи колана си от гайките на панталона.
— Довери ми се — каза й той.
Тя чакаше неспокойна, но възбудена. Коланът я удари с лениво плющене по десния бут. Огън се пръсна по нервните й окончания, каскади от искри запращяха и заблещукаха в главата й. Болката дойде по-късно, едно ужилване, което я накара да завие. Коланът я удари още веднъж по другото полукълбо и тя пак изстена на глас.
Той направи пауза, но тя не помръдна, все още заровила глава в ръцете си. Тя разбра, че ако той е ядосан, ако изпитва нужда да я нарани, то гневът му не е насочен към нея, а към бившата притежателка на пеньоара, онази, която го е напуснала, като е умряла. Той пак я шибна и тя се залюля да поеме следващия удар, грухтейки, сякаш я чукаха. Още един удар и този път й достави удоволствие викът й, както и шибването. Тя почувства горещината в себе си, но не можеше да каже дали влагата по наранената й кожа беше от пот или от кръв. Тя откри, че това не я интересува. Клер никога нямаше да повярва, че след като беше бита, стигаше до оргазъм само с едно докосване до клитора си, но само ако той не спираше, само ако болката и огънят продължаваха. Тя му сподели това, или по-скоро се опита, и въпреки че думите й не бяха съвсем точни, той изглежда я разбра.
— Исусе — измърмори Франк. — Това звучи болезнено.
Минаваше полунощ и имаше твърде много хора, натъпкани в микробуса, паркиран пред апартамента на Кристиан. Въздухът беше спарен от телата и миризмата на стари униформи.
Входящата информация от огърлицата в джоба на Кристиан се чуваше доста силно и пълно. Имаше някакво съскане и случайно пращене от смущения в колата, но звукът от ударите на колана по плътта се чуваше перфектно, както и виковете на Клер в отговор на това.
Никой във фургона не каза нищо. Франк извади носна кърпа от джоба и изтри челото си.
* * *
Кристиан я отнесе в широкото двойно легло и напълни устата си с шампанско. Пое зърното й с уста и нежно го навлажни. Мехурчетата на шампанското забълбукаха по чувствителните й нервни окончания.
Все още с течността в уста, той се отдръпна и капна няколко капки върху корема и бедрата й, като ги нацелува по пътя си към нейната бедна, обидена вагина.
Първо езикът му, хлъзгав от шампанско, после, като изсмука всичко от нея с уста, тя изпита внезапно вълнуващото усещане, като че ли мехурчетата проникнаха във всеки процеп и гънка на вагината й. Сякаш в нея бяха нахлули хиляди дребни пчелици.
— О, Исусе! — каза тя, хващайки главата му. — Исусе!
Надяваше се, че апартаментът му е добре звукоизолиран или че съседите ги няма.
Тя си тръгна призори, когато градът току-що се събуждаше. Беше прекрасно утро. Катеричките подскачаха по върховете на дърветата, притичваха между краката на ранните бегачи, любители на джогинга.
Тя тръгна между тях, потънала в мисли, като една фигура, която се движеше с различна скорост от тази на останалия свят.
Читать дальше