Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

На следващото утро, Харолд стана пръв и отиде да види какво е направил Глен. Той трябваше да признае, че младежът имаше забележителна дарба за своята работа. Лицето на момичето беше възстановено с прозрачна паста и с фон дьо тен, така че ако човек нямаше предварителна информация, би помислил, че тя е само леко ударена. Харолд беше прекарал целия си живот покрай трупове и отдавна ничие тяло не го беше въодушевявало, но момичето изглеждаше толкова благо и спокойно, че той се прекръсти и прошепна кратка молитва. Докато се молеше, той дочу слаб звук, като стенание, излизащо от гърлото на момичето.

Харолд Дж. Хопкинс подскочи.

Тогава се усмихна. Отдавна никой труп не го беше завладявал така. И причина за това беше, че творението на Глен беше закърпено толкова правдоподобно, че направо плашеше.

Отваряйки капака на автоклава, той избра прясно стерилизиран закривен метален форцепс. После се надвеси над момичето и внимателно го пъхна в гърлото му.

Както очакваше, форцепсът не срещна съпротива. Глен просто беше забравил да запуши с тапа дихателната тръба. Звукът от натрупвалия се газ, излизащ през гласовата кутия, наподобяваше стенание. Той се сгъстяваше, разширяваше се, изтласкваше тапата и я улесняваше по пътя й надолу в гърлото на трупа, трамбовайки я с края на форцепса, докато я натъпче здраво.

Грешка, която често се правеше. Впрочем не беше излишно да знае, че Глен не бе перфектен. Понякога той караше Харолд да се чувства не точно глупав, но малко по-бавен.

Все пак… лесно е да направиш такава грешка, но е също толкова лесно да я откриеш. Всеки път, когато Глен се е навеждал над гърдите й, тя е стенела, сякаш въздухът е излизал от акордеон. Как не е забелязал това?

Но когато той е свършил работата си е било много късно и вероятно е бил смъртно уморен. Сигурно е оставил това за накрая, но после е забравил за него.

Харолд реши да подмине този инцидент.

— Аз не вярвам той да го е направил — каза тя.

Франк въздъхна.

— Казах ти, Клер. За съжаление твоите мнения не са доказателства.

— Сведенията за заниманията в Некрополис…

— Са слухове, а не свидетелски показания. Ти го знаеш.

Те бяха в апартамента й, подготвяйки я за поредната й среща с Кристиан. Той я беше поканил на ресторант, така че тя се бе запасила със способи за наблюдение в допълнение на огърлицата си: един невидим микрофон беше забит в подгъва на полата й, а миниатюрна видеокамера — в чантата й.

Франк, коленичил пред нея с карфици в уста, закрепваше микрофона на мястото му. За миг това напомни на Клер за родител, който забожда с карфица ученическата дреха на детето си. Тя поклати глава и изтри смътния спомен.

— Аз искам да го разпитам за предишните му приятелки, които сте намерили — каза тя настойчиво. — Интересен ми е неговият поглед върху нещата.

— Идеята ти не е добра — предупреди я Франк. — Когато и да го арестуваме, ние не искаме той да разбере, че знаем. Между другото, как ще му обясниш, че ти знаеш за тях?

Кони, която ги наблюдаваше от другия край на стаята, каза:

— Всичко това отиде твърде далеч.

— Кое? — попита я Франк.

— Аз взех решение, Франк. Ние приключваме с всичко това още сега. Предупредих те, че трябваше да го направим още преди две седмици.

Франк извади една карфица от устата си.

— Това не е твоя операция, д-р Литмън. По-точно казано, ти нямаш право да я спреш.

— А какво право имаш ти да я продължиш?

Той не отговори.

— Погледнете се — каза унищожително Кони. — Каква партньори сте само. Единият рискува всичко, за да докаже, че Кристиан е убиецът, а другият рискува, за да докаже, че не е. Ако аз не мога да накарам детектив Дърбън да гледа по-разумно на нещата, то ти, Клер, със сигурност можеш да го направиш. Съблечи този екип и си тръгни.

Клер се поколеба, объркана.

— Тръгвай си — каза Кони. Тя отиде до вратата, отвори я и я изчака да излезе.

След миг Клер поклати глава. Психиатърът сви рамене и затръшна вратата след себе си.

Франк, все още се суетеше с карфиците си и каза, без да вдигне глава:

— Тя ще се върне. На нея също й е трудно.

Клер усети остра болка в бедрото си. Една от карфиците се бе забила в него. Малка капчица кръв, пълна и кръгла, набъбна върху кожата й.

— Оу! — каза Франк, размазвайки я с палеца си.

Клер дойде в ресторанта рано, така че полицаите успяха да нагласят подслушвателното устройство. Тя седна, мърморейки си като старица, сякаш произнасяше монолог, който бе научила много отдавна.