Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Този е новият, нали?

— Днес му е първият ден. Обаче той има голям опит и, струва ми се, правилно мислене.

— Как го намерихте?

— По Интернет. Там има бюлетин за трудовата заетост с обявени вакантни места. Реших да опитам.

— Той ще се справи — каза Марго. — А и старите изглежда го харесват.

— Да — усмихна й се Харолд. — Толкова много хора не се реализират. Да бъдеш погребален агент е също работа за хора.

Глен се върна с количката и те заедно вдигнаха тялото на покойницата, за да го сложат в калъф с цип. Глен започна да го закопчава отгоре, но Харолд го спря.

— Сега искам да ти дам един съвет, Глен. Обикновено ние пренасяме тялото в калъф, закопчан отгоре, обаче в старческия дом правим това малко по-различно. Знаеш ли, някои от тези възрастни хора са прекалено слаби да дойдат на погребението, затова им даваме възможност да дойдат и да се сбогуват, докато се придвижваме до катафалката.

Глен кимна с разбиране.

— Това е прекрасна идея, мистър Хопкинс, и аз съм доволен, че я споделихте с мен.

— Харолд, ако обичаш! — поправи го Харолд и нагласи калъфа така, че лицето на покойницата да се вижда добре.

Тя планираше да се срещне с Хенри на обяд в бара. Но като си спомни за проблема му при посещенията в бара, отложи закуската за следобед.

Изглеждаше по-стар, откакто го видя за последен път. Бръчките по лицето му бяха станали по-дълбоки, а торбичките под очите му се бяха подули. Тя усети, че миришеше на алкохол даже по това време на деня.

— Помислих, че си ме забравила — каза той, когато тя седна до него в сепарето.

— Знам, че закъснях. Извинявай.

— Нямах това предвид, Клер.

Тя погледна красивото му някога лице, забеляза болката в очите му и си помисли: „Не и ти. Не ме натоварвай и ти с твоята болка.“

Но каза меко:

— Бях много заета.

— Някой приятел?

Тя сви рамене.

— Надявам се, той знае, че е късметлия.

— Трябва ми твоята помощ, Хенри.

— За какво става въпрос?

— Помниш ли клиентката ни Стела Воглер?

— Разбира се. Първо, защото беше хубава, второ, защото беше убита и трето, защото, по дяволите, беше последната клиентка, която имах.

— Кристиан Воглер е главният заподозрян от полицията. Аз им помагам да открият дали наистина той го е направил.

Хенри учудено я изгледа.

— И как?

— Както го правех преди. Като примамка.

Той подсвирна.

— Работата е там, че не съм сигурна дали той го е направил.

— Полицаите също ли не са сигурни?

Тя поклати глава.

— Тази операция… има нещо странно във всичко това. Там е пълно с тези ненормални психолози от ФБР в сградата в Куинс. Има и един полицай, който… е, добре, аз мисля, че той ме ревнува от Кристиан. Струва ми се, че той е заинтересуван Кристиан да бъде признат за виновен, за да го махне от мен.

Хенри кимна.

— Какво мога да направя аз?

— Имам нужда от добър детектив.

— И ти помисли, че аз мога да ти предложа някого?

Тя се усмихна.

— Помислих, че ако не си толкова зает, можеш сам да ми помогнеш.

— Не съм добър детектив — категорично каза той и тя знаеше, че за него това е по-добре, отколкото да лъже.

— Може и да не си, но ти не вземаш много. И макар че звучи малко налудничаво, но аз зная, че ти си това, което казваш, а не артист.

— Какво искаш да кажеш с това „не артист“? Има осемдесет и седем театрални програми с моето име!

— Имах предвид, че сега не си артист. Всички други, с които говорих, по някакъв начин имат отношение към „Прожектора“.

Той се замисли за малко.

— Окей. Какво трябва да разследвам? Обаче още отсега трябва да те предупредя, че ако става въпрос за изгубен домашен любимец, това си е твой проблем.

— Преди време Кристиан е имал приятелка. Не знам името й, но мисля, че няма да е трудно да я открием; те са били сгодени за известно време. Тя го обвинила, че я дрогирал и използвал в нещо като ритуал на пасивен секс. Ако тя лъже… След това случаят със Стела. Искам да разбера, защо са възникнали проблеми в брака им.

— С други думи — истинска детективска работа.

— Истинска детективска работа. Ще се заемеш ли с това?

— За дама като теб… ще се опека гол върху изригващия вулкан. — Той й намигна. — Виждаш ли? Още помня всичките думи.

Клер започна разследването сама.

В общинската библиотека за начало, тя се зарови в сборниците със закони и в учебниците за първокурсници, а после — в препратките, които пропусна, в регистрите с частни случаи, в книгите с прецеденти и международни закони.