Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Ти какво мислиш, Кони? — попита я Франк.

Клер наблюдаваше пречупването на слънчевите лъчи в чашата на масата. Дискът от светлина на тавана се превърна в елипса, в овал, после пак се разшири и стана диск. Тя гледаше надолу. Въпреки че Кони продължаваше да говори, очите на полицая бяха вперени в Клер. Тя го изгледа, докато той махна погледа си от нея.

— Както ти е известно, аз имах съмнения относно начина, по който действаме. Сега, щом сме тук, ние трябва да решим, как да използваме тази интензивно развиваща се връзка, която става все по-ефективна.

— Ти какво предлагаш?

— Мисля, че ние трябва да променим сценария. Кристиан е човек, който иска абсолютна преданост и абсолютно подчинение. Ако той е убиец, то е, защото се чувства излъган от жена. Предлагам да му дадем възможност да повярва, че Клер го приема по същия начин, по който той приема нея и тогава тя ще му изневери.

Стана абсолютно тихо.

— Имаш предвид с някой друг? — скептично попита Клер. — Искаш да накараш Кристиан да мисли, че му изневерявам?

— Защо не? Ако той се хвана на въдицата, както изглежда, ще иска да отмъсти. За обикновения мъж това може да приеме формата на шамар или на порой мръсни думи. Ако той е убиец, той ще иска да те убие.

— Това е много рискована стратегия — каза Франк.

Кони сви рамене.

— Ти си покерджия, Франк. Според теб висок ли е залогът?

— Разбира се, че не.

— Както и за него. Ние ще продължим да вдигаме дотогава, докато някой не падне, нали така?

— Още не — промърмори Клер.

— Какво беше това? — попита Кони.

— Още не. Не го правете засега. Прекалено рано е. Той още не е… той не се е влюбил истински в мен. Не толкова, колкото ще бъде.

— Клер е права — съгласи се Франк и се изправи. — Трябва да му дадем малко повече време, нека хубаво да се закачи на въдицата. И ако междувременно той отпадне или потвърдим подозренията към него, ще избегнем възможността от опасна конфронтация за Клер. Нека да направим така, както тя предлага, Кони, само още няколко дена.

Тази вечер тя се обади на познатия си барман Брайън и му каза, че ще отсъства за кратко. Незначителна работа. Малка пиеса, в която трябва да замести някого, който се е разболял.

Харолд Дж. Хопкинс, собственик и директор на погребалното бюро „Кросуейз Парлор“, погледна младия мъж, стоящ пред него и го попита:

— Къде още сте работили, Глен?

Глен Фърниш отговори възпитано:

— Сър, както видяхте от резюмето ми, откакто получих квалификацията на лицензиран погребален агент, аз работих в Хюстън, Сан Антонио и Ню Йорк. Работих също така в няколко учреждения в Европа. Не ги отбелязах в резюмето си, защото сметнах, че това беше експеримент, който не се отнася към работата ми.

— Разбрах, че там не работят така, както тук.

— В повечето протестантски страни е така, сър. Те нямат традиции в балсамирането, да не говорим за козметологията. Както ще видите от резюмето ми, козметология е главната сфера на моите професионални интереси.

— Така е — каза Харолд. Харесваше му този млад човек. Харесваше му сериозния начин, по който той говореше с ниския си глас. Харесваше му как той носеше погребалния си костюм на това интервю. Харесваше му как го нарича „сър“. Според Харолд, млад човек, който показва дължимия респект към работодателя си, ще прояви същия респект и към покойниците.

Той се замисли за сина си, малко по-голям от младия човек пред него. Проявата на уважение не беше силната страна на Мервин. Всъщност това, че той не пожела да продължи семейния бизнес, щеше вероятно да му спести много неприятности в бъдеще.

— Сър?

Той пак се обърна към младия мъж.

— Сър, аз бих искал да поработя пробно за известно време, ако това ще ви помогне да направите избор между мен и други кандидати.

— О, добре. Впрочем други кандидати няма. Поместих предложението за работа миналия петък и вие сте първият, който отговори. Е, който изпревари, той ще натовари… Кога можете да започнете?

Лека усмивка се плъзна по устните на младия човек.

— Трябват ми само два дни да си намеря жилище. Благодаря ви, мистър Хопкинс. Вие няма да съжалявате за решението си. Мисля, че ще ви бъда полезен и че ще науча много неща, наблюдавайки работата на такъв квалифициран специалист, какъвто сте вие.

Леко смутен, Харолд Хопкинс отпъди с ръка комплимента.

— Глупости. Вие сте този, който ще учи стария практик, като мен, на новите постижения. И няма нужда да ми казвате „сър“. Харолд е достатъчно.