Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Кони бе права, че тя хлътна прекалено дълбоко и по начин, който не очакваше. Обръщайки поглед назад, тя не можеше да разбере, кога точно се случи това, кога стана толкова зависима.

Ако сега се оттеглеше, щеше напълно да загуби Кристиан, а тя не искаше това да става.

Сутринта тя мина покрай книжарницата за театрална литература. Не беше идвала тук вече няколко седмици; нейният предишен живот се бе отдалечил в миналото, както и спомените й сякаш се отнасяха за съвсем друг човек.

Тя влезе и се спря в секцията за сценарии. Тук имаше фотьойли и тя седна в един от тях с въздишка на облекчение. Намери на лавицата копие от „Случката в зоопарка“ на Алби и се потопи в пиесата.

Минаха около десетина минути. Тя не усещаше присъствието на другите купувачи около себе си, но изведнъж, обезпокоена от нещо в периферното си зрение, вдигна поглед и видя познато лице.

Той минаваше покрай лавиците, докато не спря съвсем близо до нея и тя знаеше, че не греши. Тясно лице на невестулка. За част от секундата тя помисли, че може би е от актьорския клас. Не, не беше. От някакъв английски филм? И тогава се сети. Пред нея е изнасилвачът на деца, когото Коки хипнотизираше.

Клер разгледа лицето му, за да бъде съвсем сигурна. Усетил погледа й, той се обърна и видя, че тя го гледа. Каза й: „Привет“ и пак се обърна към лавицата. След минута отново се обърна и погледна книгата й.

— Добър избор — каза той с желание да завърже разговор. — И аз харесвам тази пиеса.

Тя се чудеше защо той не можеше да я познае, но се сети, че той изобщо не беше имал възможност да я види. Тя го помнеше от телевизионния канал CCTV.

— Извинете — побърза да каже тя. — За миг си помислих, че някъде съм ви виждала.

— Често се случва — отговори той и приглади с ръка косите си назад, смятайки, както много други, че така става по-красив. — Когато те виждат по телевизора, хората си мислят, че ти живееш някъде наблизо до тях — обясни й той.

— Така е — би трябвало той да помни онзи сеанс, съобразяваше тя.

— Може би сте ме видели в компютърната програма „Епъл“? — попита той.

Тя се намръщи.

— Вие актьор ли сте?

— Безспорно — той се усмихна.

— Лежали ли сте някога в затвора?

— Ей! — пошегува се той. — Бившата ми жена мислеше, че би трябвало, но… — думите замряха на устните му. Той пак я погледна. — По дяволите — рече стреснато и хукна да бяга.

Той бягаше през магазина, разблъсквайки другите посетители, а тя бързо го следваше, доколкото можеше. Той лавираше в потока от хора, спасявайки живота си. Клер се опитваше да го сграбчи, но не беше издръжлива колкото него, нямаше и място, за да бяга по-бързо и да го настигне.

Полиция!

На кръстовището имаше полицай, регулиращ движението. За последно тя се втурна в потока от коли, избягвайки камиони и влекачи.

— Онзи мъж е избягал затворник — викаше тя, сочейки го с ръка.

— Кой мъж? — попита полицаят, като се вглеждаше в минувачите.

Отговор не последва.

В момента, когато полицаят се обърна към нея, тя разбра грешката си и потъна в тълпата.

— Ей! — викаше полицаят. — Послушайте, госпожице!

Свивайки рамене, той се обърна към движението и силно изсвири, възмущавайки природозащитниците в Манхатън.

За около час тя намери в актьорския регистър „Прожектор“ в книжарницата неговата фотография.

Ерик Съливан. Индивидуални роли в няколко телевизионни филма и няколко в игрални. Но безспорно е актьор, както сам каза.

За да стигне до офиса в Куинс, Клер взе такси. Тя все още имаше паспорт, който показа на рецепцията. Както винаги, коридорите бяха пусти.

Тя бавно влезе в офиса на Кони. Психиатърът имаше заседание със секретарката си и половин дузина костюмирани мъже.

Клер успя да забележи, че секретарката сякаш се обръщаше към присъстващите, като поясняваше записа с Клер, който беше на екрана почти към края си.

— Каква изненада, Клер — каза студено д-р Литмън. Тя се пресегна и изключи записа.

— Какво стана със затворника?

— Какъв затворник?

Клер хвърли на масата страницата, която бе откъснала от „Прожекторът“.

— Този, когото видях да хипнотизирате тук. Изнасилвачът на деца. Този, за когото казахте, че трябва много време, за да бъде пуснат на свобода. Този, когото срещнах в театралната книжарница.

За момент изглеждаше, че Кони онемя. Тя каза бавно:

— Клер, от всички ти най-добре разбираше значението на добрия театър. Ние сметнахме, че е по-добре ръководната ми роля да бъде определена от самото начало.