Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— А зелената карта? Ти ми обеща.

— Да ти осигуря карта, ако приключим с операцията. Но ако се налага да се откажем от нея, то това вече е друг сценарий. Не можем да оставим Клер Роденбург, английска актриса, да се разхожда по Бродуей. Това ще накара Кристиан излишно да се разтревожи.

— Ако е виновен.

— Това е нещо, което никога няма да узнаем, ако не намерим начин да влезем под кожата му.

— Така е — промърмори тя повече на себе си. — Аз никога няма да узная това.

— Ако проблемът е в осигуряването на правото ти на интимен живот, то можем да махнем камерите и да оставим само микрофоните. Знам, че това не е идеално, Клер, но е всичко, което мога да ти предложа — каза Франк.

— А какво казва Кони?

— Кони мисли, че аз съм прав.

— Охо! Ролята си я бива.

— Не бих те молил, ако не беше станало така.

— Трябва да помисля.

— Не мисли прекалено дълго — каза той. И тогава тя чу учителя си: „Не мисли. Играй!“

— Добре — каза тя. — Ще го направя.

— Ти я помоли да направи какво?

— Да спи с Воглер — каза спокойно Франк. — Тя го прие с удоволствие. Нали, Клер?

— Долу-горе — отговори неуверено Клер. — Понеже ти ме увери, че вие с Кони предварително сте го обсъдили.

— Обсъдихме генералното действие.

— Не сме — яростно изкрещя Кони.

— Клер, ще ни оставиш ли за момент, моля?

Тя се обърна, за да излезе.

— Не, остани — каза Кони студено.

Тя остана.

— Искам Клер да го чуе — добави Кони. — Франк, нека да те върна няколко седмици назад. Аз се заех да събера някои материали по психология, които биха ни помогнали да елиминираме или да предположим обвинението. Змии и подвижни стълби, спомняш ли си? Ти обаче говориш за съвсем различно нещо: меден капан. А това не само е неетично, но и много опасно.

— Не по-опасно от това, което тя вече направи.

— Спомняш ли си предишната му приятелка, Франк? С която Кристиан играеше игрите на смъртта? Това няма да са сладки любовни фокуси от холивудски екран. Никъде не е казано какво може да направи убиецът на Стела в сексуална ситуация.

— Добре. Ако тоя се опита да я убие, ние ще знаем, че той е виновен. — Той хвърли погледа към Клер. — Не се безпокой. Ще има въоръжени полицаи близо до теб. Ако се държи грубо, ние ще го застреляме.

— Ще го застреляме? Мили Боже! — Доктор Литмън изглеждаше раздразнена. — Това е безумие.

— Виж, Кони. Хората, които ти изучаваш, не са фигури в някой учебник. Те са вън, по улиците. Ако искаш да ги хванеш, трябва да изцапаш ръцете си.

— Като да обезвреждаш бомба — добави Клер.

И двамата погледнаха към нея. Тя се обърна към Кони.

— Помните ли как ги сравнихте с неексплодирала бомба? Добре, когато намират подозрителен пакет, не винаги го отварят и отрязват жиците. Понякога просто слагат под него допълнителен експлозив и го взривяват. Предполагам, че понякога грубият начин е най-ефикасен.

— Всъщност ти изобщо не смяташ, че той го е направил. Нали така? — скептично попита Кони. — Ето защо се съгласяваш. Мислиш, че той е всичко, което искаш да бъде.

Клер се изчерви.

— А вие въобще мислили ли сте някога, че той може да е невинен? А? Какво би направил невинен човек, когато се изправи срещу някого, който иска всички тези странни глупости? Ще продължи ли с това? Няма ли да се преструва той, че му е интересно всичко онова, за което тя му говори, че й харесва?

— Защо ли ще го прави? — попита д-р Литмън.

— Ако… ако той мислеше, че тя е особена. Такава, която той наистина би оценил. Ето защо той ще иска.

— Франк.

— Да?

— Ти не можеш да го направиш. Това момиче започва да хлътва — предупреди Кони.

— Възможно е — уморено каза Франк, — но тя е единственото момиче, с което разполагаме.

Клер бродеше часове наред по улиците на Ню Йорк; не пазаруваше, само се шляеше. Франк беше прав: тя имаше задръжки по отношение на играта си. Преди години се учеше да гледа на тялото си като на нещо отделно, като на парче сурова материя, като на средство .

Тя мислеше за актьорите, които стигнаха доста далеч, много по-далеч от нея, превръщайки се в надменни чудовища, докато върви постановъчен сценарий или живеят в инвалиден стол, изпълнявайки ролята на паралитици. В сравнение с това, ролята, която я караха да изиграе, не беше кой знае какво.

Ако тя имаше задръжки относно следващата си стъпка, то не беше заради самата нея, а заради него. Тя се страхуваше, че ако има интимни отношения с Кристиан, той още повече ще се оплете в паяжината на д-р Литмън.