Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Долу в апартамента Уийкс потриваше ръце.

— Виж я какво прави сега! Колко копия ще направиш, Франк? Ще взема няколко за момчетата.

— Остави това — спокойно каза Франк.

— Ти какво, не искаш ли сувенир? — той побутна с лакът Позитано. — Мисля, че Франк иска всичко само за себе си. За дългите си нощи. Така ли, Франк?

Дърбън рязко посегна и изключи картината.

— Казах, че ще ползваме само микрофоните.

— Така е. Ако на нея й пука. Тя е професионалистка, Франк, а професията, за която става дума тук, не е актьорското майсторство — той пак включи картината. — Как се казва, когато жената имитира оргазъм?

— Не знам — отвърна Позитано. — А ти как казваш, когато жената имитира оргазъм?

— Че на кой му пука! — засмя се Уийкс. — Ей, разбра ли? Това е австралийски виц. На кой му пука!

Но на Франк Дърбън, който гледаше телата на екрана, му пукаше. Наистина, много му пукаше.

По-късно, когато лежаха на пода, прекалено уморени, за да се преместят на леглото, те опитаха да намерят виното в купищата дрехи.

— Има нещо, което искам да ти кажа — меко каза той.

— Какво?

— Помниш ли, оня ден ти питаше за жена ми?

Долу в стаята за наблюдения всички мълчаха, струпани пред екрана.

Той се обърна по корем и започна да докосва с любопитство зърната й, като ги въртеше с пръстите си, така както по радиото търсят изплъзваща се честота.

— Ако смъртта на Стела ме научи на нещо, по-точно остави ме с нещо, то това е ужасът от тайната.

Тя говореше към тавана.

— Ти имаш ли тайни, Кристиан?

— Да — каза той. — Само една.

Тя чакаше така, както я учеха. Мълчанието е най-добрият следовател.

— Трябва да ти призная нещо, Клер — започна той — Откакто се запознахме с теб…

Нейното въображение ли беше или се чуха стъпки пред вратата, а може би някакво щракване и внезапно усилване на радиопредавател, мушнат после бързо в джоба на палтото?

— Почакай — каза тя. Трябва да им дам време да заемат позиция. — Искам вода.

Тя стана гола от леглото и отиде до банята. Лицето, което я погледна от огледалото, беше маска. Тя отвори крана и наплиска лицето си с вода.

— Окей — каза, като се върна в спалнята и застана пред него. — Какво беше това, което искаше да ми кажеш?

— Аз трябва… Мисля, че трябва да го знаеш… — Той погледна ръцете й. — Кожата ти настръхна.

— Добре съм — прошепна тя. — Продължавай.

— Това, което искам да ти кажа, е, че аз започвам да се влюбвам в теб.

Клер изпусна въздуха, който задържаше — една дълга въздишка на благодарност и облекчение.

Вторият път беше леко и внимателно. Той я обладаваше безкрайно бавно, придържайки главата й с ръка, така че да я гледа в очите.

Неговите очи й напомняха фотографиите на облаци в ефира: пламтящозелени, фосфоресциращи, разтварящи се в сянка, с проблясъци от светлина.

Тя разбираше, че той я люби не заради себе си, а заради самата нея, за да изгуби контрол пред него. Мисълта, че следващият оргазъм се надига в нея толкова бързо, я плашеше и я караше да се пази от него, да се крие, да премахне кризата. Но постигна точно обратното — той я връхлетя още по-бурно. Когато го почувства, оргазмът я заля като вълна, която я объркваше и я мяташе на гребена си, беше нещо като безсмъртие. Тя изгуби себе си, стенеше, виеше и се мяташе, а лицето й се покри с пот и слюнка.

Той бавно й кимаше, сякаш накрая тя му каза истината.

После той я сложи във ваната и търпеливо взе да я мие. Сапунисваше я навсякъде, пръстите му се плъзгаха по кожата й. Миеше с шампоан косата й и правеше на нея различни фигури. Тя го наблюдаваше в огледалото. Косата й, обилно покрита с пяна, наподобяваше сладкиша „целувка“.

Той плъзна надолу насапунисана ръка към слабините й. Миеше я така, както и косата на главата й. Разтваряйки я с насапунисаните си пръсти, той пак докосна клитора й. Възбуди се и тя с нежелание го помоли да спре. Той я заставяше да замълчи, подтиквайки я още веднъж да стигне до върховното блаженство заедно с него.

Изслушването на отчета вървеше съвсем делово. По различни причини, както тя се досещаше, нито Кони, нито Франк не искаха да я гледат в очите.

Навън колите надуваха клаксоните, пробивайки си път в утрешния поток. Камион с хидравличен компактор, който пухтеше и свиреше под прозореца й, накрая тръгна. Тя седеше и играеше с косата си, като с половин ухо слушаше как те говорят за някоя, която се казваше Клер Роденбург.

— Това, за което можем да бъдем абсолютно наясно — казваше Кони, — е, какво искаме да се случи и как възнамеряваме да контролираме събитията, за да постигнем това, което очакваме. Ние се надявахме на признанията върху възглавницата, но изглежда моментът е отминал. Мисля, че си задавате въпроса, дали разговорът върху възглавницата ще ни даде допълнителен материал за разобличаване.