Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Чак към края на деня тя намери това, което й трябваше.

Тази вечер те се срещнаха с Кристиан на бара в „Мерсер“. Къщата му беше зад ъгъла.

— Искаш ли да се върнем? — попита той към края на вечерта.

Тя знаеше, че не трябва да го прави — беше предупредена, че микрофонът на врата й има ограничен обхват — знаеше, че трябва пак да го замъкне в своя апартамент, с неговите весели, безлични шведски мебели, с чекмеджетата, пълни с бельо, което не беше купила тя, с шкафове, пълни с наблюдатели, полицаи и лъжи.

— Малко е рано за това — почна да увърта тя. — В тази къща ли живяхте заедно с жена ти?

— Разбира се. Да ходим у вас — съгласи се той.

Когато бяха в апартамента, той й показа една игра.

Тя трябваше да лежи съвсем неподвижно, докато той пишеше буквите от азбуката по клитора й с език, и да назовава на глас всяка буква, след той като я „напишеше“.

Отначало изглеждаше лесно, даже несексуално, просто като шарада или игра за отгатване. Но постепенно концентрацията на тези кратки усещания започваше да ги прави нетърпими. И тогава самото очакване се превръщаше в нещо изискано, всяко кратко движение се „гравираше“ върху нервните й окончания точно преди да се случи. Тя трябваше да стиска краката си, за да възпре своите движения към него, като в същото време искаше още.

Когато стигна до Z, тя цялата трепереше, очаквайки той да я докосне с езика си и да я повлече в забвението.

— Почакай — каза Кристиан с въздишка и започна да „пише“ още нещо. Сега буквите не следваха поред. Тя разбираше, че той пише буква по буква цели думи.

— Разбра ли какво беше това? — попита той, много по-късно, когато лежаха на пода.

Тя поклати глава.

— Не можах да се концентрирам.

И излъга, защото беше абсолютно сигурна, че това, което той написа със своя език по тялото й беше: „Искам те завинаги“.

Той остана цялата нощ, затова беше късно сутринта, когато Кони и Франк дойдоха да говорят с нея.

— О, това сте вие — каза тя, като отвори вратата и се върна в трапезарията, оставяйки ги да я последват.

— Май не изглеждаш много доволна, че ни виждаш — каза Кони. Тя порови в джоба си за цигарите и мушна една в устата си.

Клер посегна към нея и я издърпа, хвърляйки я на масата.

— Между впрочем по-добре да не пушиш в този апартамент. И не съм доволна, че ви виждам. Не съм се наспала.

— Нито пък ние — каза многозначително Кони.

— Идвате да проверите чаршафите, така ли? — промърмори Клер.

— Виж, Клер, миналата нощ беше добре…

— За мен също, скъпа — прекъсна я Клер.

— … в много отношения. Но ако бъдем честни, ние не дочакахме момента, на който се надявахме.

— Имаше прекрасни моменти за мен — Клер започна да изброява, разтягайки думите. — И лежах, и пълзях, и коленичех за тази цел.

Кони не й обърна внимание.

— Той не се разкри повече отпреди. Трябва да отбележа, че ти започна по-малко да говориш с него и ние получаваме по-малко информация отпреди.

— И какъв е проблемът?

— Ти как мислиш, Клер?

Тя сви рамене и нахално я изгледа.

— Ще го кажа направо — каза рязко Кони. — Той трудно ще признае нещо с твоята катеричка в устата му.

— Долавям ли нотка на ревност? — промърмори Клер. — Възможно ли е психологът да се нуждае от малко терапия за себе си?

Кони направи злобен жест.

— Клер, аз разбирам вътрешните ти терзания. От една страна се чувстваш използвана и омърсена от тази операция; а от друга този мъж изглежда ти предлага обич и самоуважение. Но ако операцията се провали, то ти оставаш само с чувствата си и ще трябва да се захванеш за работа.

— А има ли?

— Да има какво?

— Има ли някаква полза от операцията?

Франк хвърли към Кони тревожен поглед.

Клер продължи:

— Ходих вчера в юридическата библиотека и намерих интересни неща. Чували ли сте за постановлението на Върховния съд от 1984 година? Не сте ли? Нека да ви запозная със същността му. Всякакви записи, направени без знанието на заподозрения и без неговото съгласие, не могат да се смятат за доказателство.

— Така е — съгласи се Франк.

— Тогава защо е всичко това — изсъска тя към него. Тя махаше към стените, към микрофоните, камерите, невидимите жици, които я обграждаха като ажурна клетка. — Защо го правя?

— Почакай. Да, права си. Ако по време на записа Кристиан се разкрие, то не трябва това непременно да се признае за доказателство в съда. Но може да бъде използвано по време на разпита. И може да бъде решаващо при отстояване в департамента на тезата, че той е потенциалният извършител.