Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— А моята роля свършва на пода в тази стая.

— Клер — каза Франк. — Това, което ти вършиш, е безценно. Той е готов да се пречупи, знам това. Всичко, от което се нуждаем, е да го направиш малко по-твърдо.

— Трябва да се изкъпя — каза тя рязко и се изправи.

— Нали вече се къпа — каза той, без да се замисли.

Тя му хвърли гневен поглед и затръшна вратата на банята.

След обяд тя дръпна всичките пердета и седна в тъмното да гледа телевизия, като усили звука до край.

— Какво прави тя? — попита Уийкс, когато дойде да смени Франк в края на деня.

— Нищо особено. Гледа записи на стари филми, като надува звука до дупка. Вика. Ходи натам-насам.

— Добре — каза Уийкс, натискайки клавишите, — това е темпераментът на звездите. Точно за тебе.

Тя влезе в Некрополис. Единствено екранът на монитора светеше в стаята й.

\>\> Виктор?

\>\> Клер. Надявах се, че ще се върнеш.

\>\> Виктор, трябва ми наставник.

\>\> Каквото поискаш, ангелче.

\>\> Няма да ти хареса.

\>\> Опитай, все пак. Имам доста развихрена фантазия за един перверзник.

\>\> Трябва да се срещнем. Имам предвид сериозно. ВРС.

Настъпи дълго мълчание. Тя чуваше бръмченето на телефонните жици, ниското бучене на смущенията, свиренето и пиукането на модемите и тяхното мълчание, отскачащо от сателитите, щракането на безкрайните телефонни кабели, чиито линии чертаеха пътища високо във въздуха.

\>\> Виктор?

\>\> За среща ли става въпрос, Клер?

Тя помисли за мъжете, които се увличаха по нея, за колко мъже тя „играеше“, ставайки химера и плод на тяхното въображение.

\>\> Извинявай, ще бъде чисто приятелски. Но това е много важно за мен.

Пак дълга пауза. Или просто неопределено изоставане във времето?

\>\> Къде си?

\>\> Ню Йорк. А ти?

Тя изчака.

\>\> Достатъчно близо.

\>\> Къде ще ти бъде удобно?

\>\> Има едно киберкафе в Ийст Вилидж на площад Сан Марко. Можем да се видим там в седем.

\>\> Как ще те позная?

\>\> Влез в сайта. Тогава ще ти кажа.

\>\> Благодаря, Виктор. Няма да питам за нищо, докато не ми потрябва.

\>\> Знам това, пастичке.

Тя пристигна в кафето петнадесет минути по-рано и се настани на един компютър в ъгъла.

Две японки до нея бяха потънали в най-увлекателния кибер-чат. Една бизнес дама енергично пишеше доклад, удряйки по клавишите с два пръста. Тийнейджър играеше на компютърна игра.

Няколко туристи си бъбреха; едно възрастно момче с коса на конска опашка изглеждаше сякаш пише с шифър; една жена в кожено яке с камара книги до нея; няколко студенти, които работеха и едно момче с вид на измамник с дълъг шлифер, въртящо в ръцете си празна чашка за кафе.

Тя влезе в чата и попита:

\>\> Виктор, тук ли си?

\>\> Тук съм, Клер.

\>\> Тук в уебсайта или тук в кафето?

\>\> И в двете. Кажи ми как изглеждаш.

\>\> Аз съм на двадесет и пет. С къса руса коса. Нося черно горнище на „Геп“ и „Левис“. В ъгъла съм.

\>\> Не ми каза, че си била хубава.

Тя вдигна погледа си. Бизнесдамата печално се усмихваше.

— Ти някога наранявала ли си някого?

Виктор, чието истинско име беше Патриция, отвърна:

— Във фантазиите си мечтая за сексуално доминиране. Но също и за мирен свят, където да живея с Кейт Мос и да стана професионална китаристка. Аз съм благодарна за ангажиментите си към обществото, Клер. Искам да живея между хората, а това значи, че като всеки друг, трябва да регулирам своите потребности. — Тя сви рамене. — Вярно е, че добри и покорни „роби“ е трудно да се намерят, особено ако си дебела стара лесбийка. Но и моите „нормални“ приятели изглежда също не ги намират лесно.

Клер кимна с глава.

— Кажи ми, за какво става дума? — попита Патриция.

Клер скри някои подробности, но дори и без тях историята беше твърде странна.

— Какво смяташ да правиш? — пак попита Патриция, когато тя свърши.

Клер въздъхна.

— Не знам. Просто искам да бъда сигурна по един или друг начин.

— Тогава защо не се движиш по плана? Работи с полицията, докато те арестуват или елиминират Кристиан?

— Когато започнах това — каза Клер, — то ми изглеждаше… налудничаво, но възможно. Сега не съм толкова сигурна. — Тя помисли за момент. — Знаеш ли, преди да се занимавам с тези глупости за Хенри, аз никога не съм разбирала колко силен контрол оказват жените върху мъжете, колко е лесно да се включиш в техните фантазии. Убедена съм: Кристиан се преструваше, че е участвал във всички тези чудновати неща, само за да запази връзката ни.