Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Благодаря ти за имейла. Като препрочитам писмото си, се притеснявам да не ти се сторя странна. Предполагам, че водех необикновен живот, може би твърде необикновен. Ето защо смятам, че думите на някого като Бодлер, на човека, дръзнал да прекрачи всекидневното, са толкова вдъхновяващи.

Обичам да си въобразявам, че съм неговата Венера, която получава онези удивителни стихотворения, неподписани и анонимни. Интересно, дали той е мислел, че ще я шокират или че тя ще се отдръпне от онова, което той я е призовал да направят?

Аз написах, че си въобразявам, но всъщност веднъж се озовах в подобна ситуация, и знам, че това е като да си допуснат в нечие съзнание. Малко по малко проникваш в най-тъмните му и ексцентрични фантазии. Това е изумително чувство.

Предполагам, някои ще назоват това, което този мъж ми пишеше, порнография. Но за мен то беше така прекрасно и сладко, като стихове.

Д-р Литмън се съгласи, че Клер трябва да продължи занятията в актьорския клас и занапред.

На следващото занятие Пол ги запозна с това как се работи с маски. Маските бяха японски и тяхното изражение ги предпазваше от истински карикатуризъм чрез намека за жестокост по начина, по който бяха нарисувани. Херс беше Скитника: невинно изоставено дете, с усмивка, която никога не се променяше, но с преструвките си то все пак успяваше да изглежда енергично и чаровно, или ловко и кокетливо.

Пол така говореше за тях, сякаш маските, а не актьорите бяха реалните хора. Когато един от студентите, с маската на старец, се приближи към Клер зад гърба й и я мушна я с пръчка, Пол каза: „Този стар глупак винаги прави така“.

Освен това играеха масови сцени — маските нямаха дупки за очите и отначало те падаха един върху друг — той ги строяваше в редица с лице към себе си, сякаш той беше публиката и изиграваше едновременно ролите на всички тях. Това беше историята за един земевладелец, който идваше на оризовите полета и изнасилваше една жена, чието семейство не можеше да си плати рентата. Актьорът, който носеше маската на Богатия Човек, почука на въображаемата врата, двама актьори под летвата, и Скитникът я отвори. Като изобразяваше изнасилването й, той трябваше с мимика да покаже агресията си, а Клер — своя страх, на разстояние десет фута един от друг, без да имат възможност да видят какво прави другия.

Изведнъж Клер осъзна, че плаче под маската. Тя не знаеше защо. Това беше така внезапно и неочаквано, като кръвотечение от носа. За нея, способна да подчинява чувствата на волята си, такъв гаф беше толкова обезпокояващ, колкото и самите сълзи.

Когато сцените свършиха, тя свали маската и седна, дълбоко вдишвайки въздух, за да се успокои. Отначало другите помислиха, че се преструва. После един след друг млъкнаха.

Пол се приближи и клекна до нея, за да са на една височина.

— Добре ли си?

Тя кимна, но не можа да отговори.

— Понякога така става с маските — каза той спокойно. — Ако те изпитват, и ако си добър, тогава те карат ти да им плащаш за това, че ги използваш.

По пътя за гадния си апартамент тя се отби в оптиката. Избра си очила с телена рамка и ги сложи, като се погледна в огледалото. Станаха. Бяха тип „Обидено момиче“. Тя замислено кимна на своето отражение.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

Това звучи очарователно, Клер. Надявам се, че ако си още в града, бихме могли да довършим нашия разговор и да се почерпим?

— Не можем още да рискуваме — категорично каза д-р Литмън. — Клер не е готова, нито пък аз.

От: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

Благодаря ти, но в момента отсъствам от града, обаче запазвам имейла си.

Не знам защо ти наприказвах всички тези неща за себе си. Вероятно защото самотните пътувания ме правят замислена или меланхолична, в зависимост от перспективата.

Оттогава мина много време, но беше вълшебно. Едновременно и омагьосващо, и ужасяващо и вълнуващо.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

Ако все още се нуждаеш от рамо, на което да поплачеш…

Имам две, и те са на твоето разположение.

От: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

Благодаря ти. Наистина ли мога да ги имам?

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

Наистина можеш. Имаш ли нужда от нещо друго?

От: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]