Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Добре, Клер. Какво стана с него?

Жена му намери едно от писмата. Занесе го направо при декана. Елиът веднага беше изхвърлен.

Ти как се чувстваше след това?

Бях въодушевена. Мислех, че най-накрая ще бъдем заедно. Но не стана така. Той се самоуби. Остави ми едно последно писмо. Той… той искаше аз да го последвам.

И тогава?

Тогава тръгнах да пътувам. Като се замисля, разбирам, че аз просто бягах от нещо, което излезе извън контрол.

Бягаше ли? Или търсеше?

Мисля, че и двете.

И какво търсеше?

Не знам. Четох „Историята на О“ от Ан Райс. Накрая ми се стори малко скучна. Но аз съм любопитна. Изглежда ми трябва съветник.

Не говори така. Много е явно. Той ще прецени дали му подхождаш. Сега още веднъж: Коя си ти?

— Аз ще се преместя в апартамента долу, точно под теб — каза Франк по-късно в колата. — Ако ти трябва нещо през следващите няколко седмици, само почукай на вратата ми.

— Необходимо ли е? Имам предвид преместването.

— Вероятно още не. Но спестява ходенето.

— Мисис Дърбън няма ли да има нещо против?

— Няма мисис Дърбън — отговори той сърдито. — Всъщност има, но тя сега живее с дизайнера. Някакво момче, което прави сватбени торти и аксесоари за сватби. За месец той печели повече, отколкото аз за година.

— Тя затова ли те напусна?

— Какво те кара да мислиш, че тя ме напусна?

— Защото ме смяташ за прекалено вярна, за да излизам с някого.

Той се загледа навън.

— Тя ме напусна, защото много работех през нощта и винаги съм в лошо настроение, когато не съм спал.

— Но не ужасната работа ви държи буден през нощта — каза тя, и той бързо отмести поглед от нея, като стисна гневно устните си.

— Бяхте прекалено дълго заедно с д-р Литмън, Клер. Запазете тези психоанализи за нея.

Тя замълча озадачена. За първи път започна да разбира, че съвместното изпълнение на тази операция сигурно ще има различен ред, различни планове за действие, даже и различни причини.

Франк приключи с преглеждането на материалите и мина по телевизионните канали. Нямаше нищо.

Той погледна часовника си. Минаваше полунощ. Изцеди в чашата си последния бърбън от бутилката.

Като оглеждаше празния апартамент, все още окичен с кабели и жици, които наблюдаващите момчетата не бяха изхвърлили, той се спря пред друг по-голям телевизор, неподходящо сложен посред главната стая.

И го включи.

Този път телевизорът беше включен не на късни предавания, а на пряко наблюдение от апартамента на Клер от различни ракурси.

Той виждаше масата със захвърлената кутия от храна и наполовина празната бутилка „Шардоне“. Като се поколеба, Франк натисна друг бутон и видя празното легло. Пак натисна.

Тя стоеше гола пред отворения прозорец с гръб към него и гледаше нощния Ню Йорк.

Клер се обърна. В ръката си държеше чаша с вино, отразяваща очертанията на тъмната сянка от венериния й хълм. Той бе готов да се закълне, че тя знаеше къде са инсталирани камерите, знаеше, че той я наблюдава, защото гледаше право към него и плъзгаше ръката си надолу по тялото си с бавно, провлачено и изкусително движение.

Тя направи крачка напред. Гърдите й запълниха екрана и след това изчезнаха. Въпреки че той превключваше камерите, в продължение на няколко дълги минути, тя сякаш се беше стопила в прозрачния въздух.

Тя се събуди на следващата сутрин, когато някой позвъни на вратата й.

— Какво има, Франк — попита го със сънен глас, като му отваряше вратата.

В ръката си той държеше разпечатка.

— Това е от Воглер. Имаме работа.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

Клер, разбира се, че те помня. Спомням си, че миналия път бях доста груб. Чувствам се малко объркан, когато вниманието ми е заето с работата ми. Бях дълбоко затрогнат от приятните ти думи и немалко заинтригуван от референциите за твоя личен живот.

Бодлер е известен с това, че трудно се превежда, но аз се надявам, че както и аз, така и ти откри, че усилията си заслужават. Може би, ако още продължаваш да се бориш с превода, ще се съгласиш да приемеш помощта ми.

— Сигурен ли си? — попита с колебание Клер, като пак четеше писмото. — Звучи ми, сякаш е много вежлив.

— Или е просто внимателен — отговори Франк.

От: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

Скъпи Кристиан (мога ли да се обръщам така към теб?),