Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

Ноздрите на Воглер се разшириха. Възбудата се разливаше сякаш под напора на дрога, от кората на главния мозък до централната нервна система. Но ръцете му бяха все така залепени за клавиатурата, като пръстите на пианист раждаха нови мелодии, които само той можеше да чуе.

На следващия ден Франк дойде рано в апартамента й.

— Събери си багажа, Клер. Ще отсъстваш за известно време.

— Къде ще ходим?

— Кони иска да те настани на място, по-удачно за твоята история. Имаме декоратор за бързи поръчки.

— О, декоратор! Аз се издигам.

Тя събуди Беси, когато тършуваше в гардероба й за дрехи от първа необходимост.

— Пази се — загрижено каза Беси.

— Добре — обеща Клер. Ровейки из бельото на Беси, тя хвърли поглед на пистолета, светещ с метален блясък между дантели и памук. После, като помисли малко, пак го зави.

Имаше да си кажат толкова неща. Но полицаят чакаше и тя не знаеше как да се държи.

— Чупката — каза меко Беси.

Клер кимна.

Когато слагаше куфара си в чакащата я кола, тя се почувства много по-далеч от къщи, отколкото преди няколко месеца.

Те слязоха по тротоара на 14-та Уест Стрийт в покрайнините на стар район, където разфасоваха месо. Районите на квартала наскоро бяха реконструирани, но не и този.

Апартаментът беше една гадна дупка. Черните свещи се редяха покрай стените под планини от животински части и скъсани хевиметъл постери. Счупена електрическа китара беше подпряна в ъгъла.

— Боже мой — извика тя побесняла, като оглеждаше фалшивите кадифени пердета и сините тапети по стените. — Защо не изхвърли цялата тая свинщина и не удари една бяла боя?

— Доста скъпо струва да направиш мястото да изглежда толкова гадно — каза меко Франк. — Ще се изненадаш. — Той взе боядисан човешки череп, на който бе залепена свещ. — Възможно е и да са прекалили малко.

Клер мълчаливо издърпа черепа от ръцете му и го хвърли в коша.

— Ще те оставя да си разопаковаш багажа — каза той дипломатично. — Подреди нещата си. Тогава ще изглежда по-уютно.

Тя не го слушаше, а гледаше само стъкления съд в ъгъла. Вътре се плъзгаше нещо сребристосиво.

— Това да не е змия?

— Само за шоуто, Клер. Нещо като сценичен реквизит.

Тя се огледа, като търсеше куфара си.

— И още едно нещо — каза той, преди да тръгне. — В апартамента е включено аудио и видео наблюдение; момчетата даже и сега работят с апаратурата в апартамента под нас.

— Какво искаш да кажеш, Франк?

— Добре, камерите засега още не са включени. Но от време на време те ще проверяват системата. Това, което искам да кажа, е че когато си взимаш душ, по-добре е да изгасиш тока.

Той дойде пак по обяд и я закара до малката спортна зала в Сохо. Там, в отделна стая, я представи на един мускулест мъж, който се казваше Рей.

— Рей ще ти покаже как трябва да се защитаваш.

— Така е — каза Рей. — Само курс по нанасяне на удари, нали разбираш?

Когато каза „удари“, той имаше предвид точно това.

Тя удряше боксовата круша отново и отново, докато ребрата я заболяха, а тялото й стана тъмносиньо.

Но към края на курса тя знаеше как да се защити от някого, който я напада и мята въже на врата й; как да осакати някого; как се чувстват мъжките тестиси в протегната й ръка, преди да започне да ги „откъсва“ като ябълка от клон.

Тя си спомни за „битките“ на сцената, уроците по дуелиране с шпагите с изтъпено острие. Сега й се струваше, че всичко това беше в друг живот.

Коя си ти?

Казвам се Клер Роденбург.

Откъде си?

Родена съм във Фери Спрингс, близо до Бойс в Айдахо. Баща ми загина в самолетна катастрофа, когато бях на десет години. Майка ми повече не се омъжи. Струва ми се, че винаги имах нещо за по-големите, за палавниците.

Продължавай.

Имах обикновени приятели от колежа. С един от тях загубих невинността си, когато бях на шестнайсет. След това сексът тръгна лесно. Движих се със симпатична луда групичка. Но те никога не бяха всъщност истински луди. Те всички искаха това, което искаха и другите, както и аз. После в колежа имах връзка с един от преподавателите ми. Беше женен.

Как се казваше?

Мистър Фърбанк.

Не наричаш ли любовника си със собственото му име?

Извинете. Елиът Фърбанк. Това се случи, когато разбрах, че имам у себе си и тъмна страна, която искаше да отиде по-далеч от това, което бях. Ние не можахме да бъдем, заедно колкото искахме, затова той реши да ми пише послания. Фантазии. Обикновено ги изпращаше по имейла или ги оставяше в пощенската ми кутия.