Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Защо?

— Защото сега създават историята, приятелю. Един ден всички тези хора ще казват на децата и на внуците си, че са били там в деня, когато Пол Елисън се е заклел като президент на САЩ. И всички ще се перчат: „Аз бях толкова близо до него, че можех да го докосна“.

— Циничен си, Кон…

— И се гордея с това. Всички политици по света са замесени от едно и също тесто. Те се занимават с политика заради изгодата, която могат да извлекат от нея. Погледнете истината в очите, момчета, новият ни президент е либерал и идеалист. А това е напълно достатъчно, за да накара всеки интелигентен човек да получи кошмари. Определението ми за либерал е: непоправим мечтател, прекарал живота си под стъклен похлупак.

Всъщност Бен Кон не беше толкова циничен, колкото изглеждаше. Той отразяваше кариерата на Пол Елисън още от самото й начало и въпреки че първоначално никак не бе впечатлен от него, когато Елисън тръгна да се изкачва по политическата стълба, Бен Кон започна да променя мнението си. Елисън беше политик, който не отговаря точно на ничий вкус. Беше самотен дъб сред върбова гора.

От небето навън се сипеше леденостуден дъжд. Бен Кон се надяваше лошото време да не се окаже поличба за идните четири години. Вниманието му отново се насочи към телевизионния екран.

„Постът президент на Съединените американски щати е като факел, запален от американския народ, който се предава от ръка на ръка на всеки четири години. Факелът, който бе поверен в ръцете ми, е най-мощното оръжие на света. Както е известно, то е достатъчно мощно, за да изпепели цялата цивилизация, или пък да се превърне в пътеводна светлина по пътя към бъдещето както за нас, така и за целия свят. Изборът е наш. Обръщам се не само към нашите съюзници, но и към страните от съветския лагер. Искам да им кажа, че сега, когато се каним да прекрачим прага на двайсет и първи век, няма място за конфронтация. Ние трябва да се опитаме да превърнем думите «единен свят» в реалност. Всеки друг подход би могъл да доведе до гибелни последици, от които нито една нация няма да е в състояние да се възстанови. Добре съзнавам колко дълбока е пропастта, която лежи между нас и държавите зад желязната завеса, но първостепенна задача на нашето правителство ще бъде изграждането на мостове над тази пропаст.“

Думите му бяха искрени и звучаха така, сякаш идваха от дълбините на сърцето му.

Той наистина вярва във всичко това , помисли си Бен Кон. Дано никой не убие това копеле .

В Джънкшън Сити, Канзас, времето бе мрачно, небето бе затиснало земята като похлупак. Духаше пронизващ вятър и валеше толкова силен сняг, че видимостта по Шеста магистрала бе почти равна на нула. Мери Ашли караше предпазливо старото си комби по средата на магистралата, където бяха минали снегорини. Бурята щеше да й попречи да стигне навреме за лекцията си. Караше внимателно, за да не поднесе колата и да не забуксува.

От радиото се носеше гласът на президента:

„… много хора както в правителствените среди, така и сред населението все още настояват Америка да продължи да създава пропасти, вместо да гради мостове. Моят отговор на това е, че не можем да си позволим все така да осъждаме себе си или децата си на бъдеще, заплашено от глобална конфронтация и ядрена война.“

Радвам се, че гласувах за него , помисли си Мери Ашли. Пол Елисън ще стане велик президент.

Постепенно снеговалежът се превърна в ослепителна бяла вихрушка и тя още по-здраво стисна волана.

В Сейнт Кроа грееше ярко тропическо слънце сред ясно синьо небе, по което не се виждаше нито едно облаче. Хари Ланц нямаше никакво намерение да излиза навън. Забавляваше се достатъчно добре в стаята си. Лежеше гол в леглото, притиснат като в сандвич от сестрите Доли. Ланц имаше пред очите си неоспорими доказателства, че те не бяха истински сестри. Анет бе висока, с естествен кестеняв цвят на косата, Сали също бе висока, но със светли коси. Не че Хари Ланц даваше пукната пара за това дали те са кръвни роднини, или не. Важното бе, че и двете бяха изключително добри в онова, което правеха, а онова, което правеха, караше Ланц да ръмжи от удоволствие.

В дъното на мотелската стая образът на президента премигваше на телевизионния екран:

„… Защото вярвам, че няма проблеми, които да не могат да бъдат разрешени при наличие на искрена добронамереност и от двете страни. Бетонната стена, заобикаляща Източен Берлин, и желязната завеса, опасала другите сателити на Съветския съюз, трябва да бъдат премахнати.“