Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Достатъчно, Пол! — твърдо възрази Стантън Роджърс. — Влюбен съм в Барбара. Ще се оженим веднага щом получа развод.

— Имаш ли представа как ще се отрази това на кариерата ти?

— Половината от браковете в тази страна завършват с развод. Така че просто няма да се отрази — отвърна Роджърс.

И доказа, че е лош пророк. Вестниците посрещнаха новината за мъчително оспорвания развод като манна небесна. Жълтата преса го раздуха невероятно, и то в най-големи подробности. Извади снимки на любовното гнезденце на Стантън Роджърс, допълнени с подробни описания на тайни любовни срещи. Вестниците се постараха да поддържат жив интереса към тази история колкото се може по-дълго. И когато шумотевицата позаглъхна, се оказа, че влиятелните приятели, поддържали досега кандидатурата на Стантън Роджърс за президентския пост, неусетно се бяха отдръпнали от него. Бяха си намерили друг кандидат, когото да подкрепят.

Изборът им бе сполучлив. Елисън не притежаваше нито красивата осанка, нито таланта на Стантън Роджърс, но беше интелигентен, приятен и с безупречна биография. Беше нисък на ръст, с правилни, обикновени черти и честни сини очи. Вече от десет години се радваше на щастлив брак с дъщерята на стоманолеярен магнат. Двамата с Алис бяха пример за щастлива семейна двойка, известна с обичта и привързаността си един към друг.

Също като Стантън Роджърс Пол Елисън бе учил в Йейл и завършил право в Харвард. Двамата бяха израснали заедно. Семействата им имаха съседни вили в Саутхемптън, където двете момчета заедно спортуваха, плуваха, организираха бейзболни мачове, а по-късно заедно ходеха и на любовни срещи. В Харвард пък бяха в една и съща група. Пол Елисън показваше добри резултати, но Стантън Роджърс бе направо блестящ студент. Като редактор на списанието „Харвард Лоу Ривю“ (издание на Харвардския университет) той се погрижи приятелят му Пол да му стане заместник. Бащата на Стантън Роджърс ръководеше преуспяваща юридическа кантора на Уолстрийт и когато Стантън отиваше да работи там през лятото, той подреждаше нещата така, че да вземе и Пол със себе си.

След като завършиха Юридическия факултет, звездата на Стантън Роджърс изгря като метеор на политическия небосклон.

Разводът обаче преобърна всичко. Сега Стантън Роджърс се превърна в придатък на Пол Елисън. На Елисън му трябваха близо петнайсет години, за да изкачи пътеката, която води към върха. Той загуби първите си избори за Сената, но спечели вторите. И през следващите няколко години постепенно се превърна в красноречив и изтъкнат законодател. Той се обяви срещу високите разходи на правителството и вашингтонската администрация. Изяви се като популист и привърженик на международното разведряване. Поканиха го да изнесе предизборна реч за тогавашния президент на Съединените щати, когато той се кандидатира за втори мандат. Това бе една великолепна реч, която направи силно впечатление и изправи всички на крака. Четири години по-късно Пол Елисън бе избран за президент на САЩ. И първата заповед за назначение, която подписа, бе на Стантън Роджърс за поста съветник на президента по въпросите на външната политика.

Теорията на Маршъл Маклуън, че телевизията ще превърне света в глобално село, стана действителност. Церемонията по встъпването в длъжност на четиридесет и втория президент на Съединените щати бе предавана чрез сателити в повече от 190 страни по света.

В „Блек Рустър“, едно от вашингтонските журналистически свърталища, дългогодишният политически репортер на „Вашингтон пост“ Бен Кон седеше на една маса с още четирима колеги и гледаше церемонията по встъпване в длъжност на четиридесет и втория президент на САЩ на широкия екран на телевизора, поставен върху барплота.

— Този кучи син ми струва петдесет долара — оплака се един от репортерите.

— Предупредих те да не залагаш срещу Елисън — отговори му Бен Кон. — Той има обаяние, малкият. Разбери го най-сетне.

Камерата се отдалечи, за да покаже в общ план огромната тълпа, събрала се на Пенсилвания авеню. Хората се гушеха в палтата си под вледеняващите напъни на януарския вятър и слушаха церемонията по микрофоните, разположени по края на подиума. Джейсън Мерлин, председател на Върховния съд на Съединените американски щати, привърши произнасянето на клетвата. Новият президент стисна ръката му и пристъпи към микрофона.

— Погледни всички тези идиоти, събрали се там, за да зъзнат, докато им измръзнат задниците — обади се Бен Кон. — И знаете ли защо не са си останали вкъщи като всички нормални хора, които наблюдават церемонията по телевизията?