Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Всички знаем, че си глътнал речника — каза Фей Естабрук. — Хайде, свършвай, Трой!

— Не съм го убила аз. — Думите прозвучаха като вой на ранена котка.

— Лъжкиня! — изджавка Марси. Трой повиши глас:

— Я се успокойте всички! Нека забравим за миналото, Бети…

— Аз ще я убия, ако ти не го направиш! — изсъска Марси.

— Глупости, Марси. Ще направиш само това, което аз наредя! Изправени сме пред възможност да компенсираме щетите си и не бива да позволяваме на ниските си страсти да ни попречат. Затова сме устроили и това приятно забавление, нали Бети? Не знам къде са парите, но ще го узная. А когато това стане, ти вече ще си изкупила вината си, така че говори!

— Тя не заслужава да живее — повтори Марси. — Кълна се, че ще я убия, ако остане жива!

Фей презрително се изсмя:

— Не ти стиска да го направиш, мила. Защо иначе долетя при нас за помощ?

— Млъкнете и двете! — Гласът на Трой отново стана приветливо монотонен. — Знаеш, че мога да се справя с Марси, нали Бети? Мисля, че вече си разбрала, че мога да се справя и с тебе? Дори си мисля, че има начин да излезеш чиста от цялата тази история. В противен случай ще ти се наложи да страдаш доста. Всъщност може повече дори да не можеш да стъпиш на краката си. Мисля, че съм в състояние да ти го гарантирам.

— Нищо няма да кажа — каза тя.

— Но ако решиш да ни помогнеш — ласкаво продължи Трой — и поставиш благоденствието на групата ни пред егоистичните ти интереси, аз съм сигурен, че всички ще се радват да ти помогнат. Можем още тази вечер да те изведем от страната. Знаеш, че Луис и аз сме готови да направим това за тебе.

— Няма да го направиш — отвърна тя. — Твърде добре те познавам, Трой.

— Сега ще ме опознаеш още по-отблизо, скъпа. Луис, свали и другата обувка!

Тялото й се заизвива по пода. Можех да доловя дори дишането й. Изхлузената обувка падна на пода. Премислях шансовете ми да се справя сам със ситуацията, но горе бяха четирима, а това вече беше голяма цифра само за един пистолет. Освен това Бети Фрайли трябваше да остане жива.

Трой каза:

— Сега ще изследваме рефлекса на ходилото. Мисля, че така се казваше.

— Не обичам тези работи — каза Фей.

— Нито пък аз, скъпа. Те ме отвращават. Но Бети е твърде упорита.

За миг се възцари тишина, която опъна нервите ми до скъсване. Виковете се подновиха. Когато престанаха, установих, че устата ми е пълна с пръст.

— Реакцията на ходилото ти е отлична — заключи Трой. — Жалко, че и езикът ти не реагира по същия начин.

— Ще ме пуснете ли, ако ви кажа къде са парите?

— Имаш думата ми.

— Твоята дума! — тя ужасено изпъшка.

— Наистина ми се иска да ми повярваш, Бети. Не съм очарован от факта, че съм принуден да те измъчвам, а предполагам, че и ти не си очарована?

— Помогни ми да се изправя! Сложи ме да седна!

— Разбира се, скъпа.

— Парите са в един гардероб на багажното отделение на автобусната спирка в Буенависта. Ключът е в чантата ми.

Щом се озовах извън обсега на къщата, започнах да тичам. Когато стигнах до колата, буикът стоеше все още паркиран на пътя. Върнах се назад по пътя, преминах каменното мостче, обърнах колата и се изкачих на заден ход на няколко метра по наклона срещу моста. Зачаках появяването на буика с крак върху спирачката и готов да натисна газта.

Не след дълго чух ръмженето на двигателя от другата страна на хълма. Включих колата и бавно тръгнах надолу. Когато хромираната му повърхност блесна откъм горния край на пътя, тръгнах по средата на шосето и заковах колата по средата на моста. Чу се свистене на спирачки, придружено от пронизителния рев на клаксона. Огромната кола спря на пет крачки пред бронята на моята. Още преди да спре окончателно, аз вече бях изскочил навън.

Мъжът, когото наричаха Луис, ме изгледа над волана със сгърчено от ярост лице. Отворих вратата откъм него и му показах пистолета си. Стоящата до него Фей изкрещя от ужас.

— Излез! — наредих му аз.

Луис пусна единия си крак на земята и се опита да ме хване. Дръпнах се встрани.

— По-спокойно. Вдигни високо ръце!

Той вдигна ръце и излезе на шосето. На един от пръстите му проблесна пръстен с изумруд. Дебелият му корем се беше разлял изпод бежовото му габардинено сако.

— Ти също, Фей. Мини отсам!

Тя излезе, като се поклащаше на високите си токчета.

— Сега и двамата се обърнете!

Те бавно ми обърнаха гръб, като ме наблюдаваха през рамо. Хванах пистолета за дулото и го стоварих в основата на тила на Луис. Той се свлече на колене и плавно се приземи на тлъстото си лице. Фей се наведе в опита да предпази главата си. Шапката й се беше килнала гротескно над едното око.