Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Бих искал да ти вярвам — несигурно отвърна той. — Знаеш какви са чувствата ми към Миранда.

— Тя ми каза.

— Какво ти каза?

— Каза ми, че си влюбен в нея.

— Доволен съм, че го е разбрала все пак. Бих искал да говори с мен, когато е потисната. — Той кисело ме попита: — Как го постигаш, Лу?

— Нямам желание да ти ставам съветник по сърдечните проблеми. Със сигурност ще те заблудя. Но въпреки това, ще ти дам един малък съвет.

— Давай!

— Успокой се — рекох. — Просто се успокой! Натоварени сме с отговорна работа, която ще вършим заедно. Не представлявам заплаха за любовта ти и нямам намерение да бъда. И тъй като съм откровен, ще ти кажа, че и Алън Тагърт не е. Той просто не се интересува от нея.

— Благодаря ти — каза той пресилено с пресипнал глас. Бърт не беше от мъжете, които лесно доверяват интимни подробности. Той жално добави: — Тя е толкова по-млада от мен. Тагърт е млад и красив.

Откъм коридора се чу шляпане на крака и на вратата като по поръчка изникна Тагърт.

— Някой случайно да извика името ми?

Той беше почти гол, ако не се смятаха мокрите бански гащета, с широки рамене, тесен ханш и дълги бедра. С мократа накъдрена черна коса и небрежната си усмивка той с успех би могъл да позира като млад гръцки бог. Бърт Грейвс го погледна недружелюбно и бавно процеди:

— Тъкмо казвах на Арчър, че ви намирам за красив.

Усмивката леко се сви, но запази очертанията си върху лицето.

— Звучи ми като нескопосан комплимент, но какво от това. Здравей, Арчър, нещо ново?

— Не — рекох. — Аз пък успокоявах Грейвс, че Миранда не ви интересува.

— Прав сте — безгрижно каза той. — Тя е хубаво момиче, но не е за мен. А сега, ако ме извините, ще отида да се облека.

— С удоволствие — отговори му Грейвс. Но аз го повиках:

— Почакайте! Имате ли оръжие?

— Да, чифт пистолети — 32-ри калибър.

— Заредете единия и го носете със себе си, ясно ли е? Навъртайте се около къщата и дръжте очите си отворени! И внимавайте да не хабите патрони напразно.

— Знам си урока — любезно отговори той. — Очаквате ли неприятности?

— Не, но ако нещо се случи, трябва да имате готовност. Ще направите ли каквото ви казах?

— Разбира се.

— Не е лошо момче — каза Грейвс, след като той си отиде, — но не издържам да го гледам. Странно — никога преди не съм изпитвал ревност.

— А бил ли си влюбен?

— Досега не ми се е случвало.

Той стоеше с приведени рамене, явно натежали от фаталност, възторг и отчаяние. Грейвс беше влюбен за пръв и последен път. Дожаля ми за него.

— Кажи ми — попита той — защо Миранда беше потисната? Заради случилото се с баща й ли?

— Отчасти да. Страда, че семейството се разпада. Май има нужда от солиден гръб.

— Това ми е известно. Това е една от причините, поради които искам да се оженя за нея. Има и други, разбира се, но не съм длъжен да ти давам обяснения.

— Не — казах. После се осмелих да задам невинния въпрос:

— Парите ли са едната от тях? Той остро ме погледна:

— Миранда няма собствени пари.

— Но ще има, нали?

— Ще има естествено, когато умре баща й. Писал съм му завещанието и знам, че тя ще получи половината. Нямам нищо против парите, но — тъжно се усмихна той — не съм търсач на богати наследници, ако това имаш предвид.

— Не, разбира се. Тя може да получи тези пари по-рано, отколкото очаква. Старецът се е движил в тъмни и странни среди в Лос Анджелис. Той споменавал ли ти я някоя мисис Естабрук. Фей Естабрук. Или за мъж на име Трой?

— Ти познаваш Трой? Що за човек е той?

— Стрелец — отговорих. — Чух, че е извършил няколко убийства.

— Това не ме учудва. Опитах се да кажа на Сампсън да стои далеч от него, но той го харесваше.

— Познаваш ли го?

— Преди няколко месеца Сампсън ме запозна с него в Лос Анджелис. Тримата пообиколихме някои места и много хора го познаваха. Поне всички крупиета го познаваха, ако това може да се нарече препоръка.

— Не, не може. Но и той самият е бил собственик на подобно заведение в Лас Вегас. Занимавал се е с много работи. Не мисля, че отвличанията са под достойнството му. По какъв начин Трой се е сближил със Сампсън?

— Имах впечатлението, че той работеше за Сампсън, но не бях сигурен. Той е странна риба. Той гледаше как аз и Сампсън залагахме, но сам не правеше нищо. Онази нощ загубих цяла хилядарка. Сампсън спечели четири.

— Може би Трой е пазил поведение — казах аз.

— Възможно е. От този кучи син ме побиват тръпки на отвращение. Мислиш ли, че той има пръст в тази работа?