Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Какво ще кажеш, Лу?

— Носиш ли парите?

Той измъкна кожената чанта, която здраво стискаше под мишницата си, отключи я и изсипа съдържанието на масичката — малко повече от дузина продълговати, опаковани в кафява хартия, пакети, привързани с червен канап.

— Сто хиляди долара — каза той. — Хиляда банкноти по петдесет и петстотин по хиляда. Бог знае какво ще правим с тях.

— Засега ги сложи в сейфа. Нали в къщата има такъв?

— Да — намеси се Миранда. — В кабинета на татко е. Комбинацията е върху бюрото.

— Има и още нещо. Трябва да се осигури защита за парите и за хората в тази къща.

Грейвс ме погледна с парите в ръка.

— Ами ти за какво си?

— Аз няма да съм тук. Нека дойде някой от хората на шерифа. Те нали са за това.

— Мисис Сампсън няма да ми позволи да ги извикам.

— Ще ти позволи. Тя иска да известиш полицията за случая.

— Господи! Вразумила се е. Отивам да прибера това и ще се обадя по телефона.

— Иди лично при тях, Бърт.

— Но защо?

— Защото — казах аз — подушвам, че са замесени и вътрешни хора. Някой в къщата може да се поинтересува от разговора.

— Водиш ме по точки, но схващам за какво говориш. По писмото се вижда, че те твърде добре познават обстановката, а това може и да не са научили от Сампсън. Разбира се, ако предположим, че „те“ съществуват и че Сампсън е бил отвлечен.

— Ще работим по това предположение, докато нещата вземат друг обрат. И, моля те, накарай ченгетата да пипат внимателно. Не можем да си позволим да ги уплашим, ако не искаме Сампсън да умре.

— Разбирам. Но ти къде ще бъдеш?

— Този плик носи клеймо от Санта Мария. — Реших да не му показвам другия плик. — Има възможност да го открия, заплетен в някакви нечисти сделки. Отивам там.

— Не съм чувал да поддържа делови отношения с някого от този град. Но сигурно си струва да провериш.

— Проверихте ли във фермата? — Грейвс се обърна към Миранда.

— Тази сутрин говорих с управителя. Нищо не са чували за него.

— Каква е тази ферма? — попитах аз.

— Татко притежава една ферма от другата страна на Бейкърсфийлд. Отглежда зеленчуци. Но едва ли ще отиде там, още повече при тези вълнения.

— Земеделските работници стачкуват — поясни Грейвс. — Това продължава с месеци, а имаше и сблъсъци. Неприятна история.

— Може ли нещата да имат някаква връзка помежду си?

— Съмнявам се.

— Знаете ли — каза Миранда, — той може да е в Храма. Последния път, когато беше там, писмата му носеха щемпел от Санта Мария.

— Храмът ли? — Един или два пъти, откакто се заех с този случай, имах чувството, че прекрачвах границата между реалното и нереалното. Това беше характерно за човек, който работи в Калифорния, но вече започваше да ми дотяга.

— Храмът в Облаците, мястото, което той подари на Клод. В началото на пролетта татко прекара там няколко дена. Намира се в планините на Санта Мария.

— А кой е този Клод? — попитах аз.

— Разказах ти за него — каза Грейвс. — Свещеникът, на когото Сампсън подари планината. Хижата там прилича на храм.

— Клод е измамник — каза Миранда. — Носи дълга коса, не подстригва брадата си и говори като лоша имитация на Уолт Уитман.

— Вие била ли сте там? — попитах аз.

— Закарах Ралф догоре, но когато Клод започна да говори, си тръгнах. Не го издържам. Той е един мръсен, дърт козел с гръмовен глас и най-отвратителните очи, които някога съм виждала.

— Какво ще кажете да ме заведете дотам сега?

— Добре. Отивам да си сложа един пуловер.

Устните на Грейвс безшумно се раздвижиха, сякаш искаха да протестират. Той тревожно я гледаше, докато тя отиваше към вратата.

— Ще я върна жива и здрава — казах му. По-добре да си бях замълчал.

Той се извърна към мен с наведена като на бик глава — голям и все още твърде силен мъж. Беше напрегнал и двете си ръце, а те завършваха със здрави юмруци.

— Чуй ме, Арчър — промълви той с равен глас. — Изтрий червилото от бузата си или аз ще ти го изтрия!

Опитах се да скрия неудобството си с усмивка.

— Ще те надвия, Бърт. Имам голям опит в обуздаването на ревниви мъжкари.

— Може би. Стой далеч от Миранда, иначе ще смачкам красивата ти физиономия!

Потърках белязаната от Миранда буза.

— Тя не е виновна.

— Да, сигурно ти и мисис Сампсън сте си разменяли целувчици? — Той горчиво се засмя. — Не ме будалкай!

— Миранда беше, но не сме си разменяли целувки. Беше потисната, поговорихме и тя ме целуна. Не е влагала никакъв смисъл. Просто приятелска целувка.