Росс Макдональд - Подвижна мишена

Любов моя, не се притеснявай!

— Написано е умело — казах аз, — но не звучи убедително. Причината, която изтъква, за да не отиде сам в банката, няма логика. Какво каза Грейвс за писмото?

— И той забеляза същото. Смята, че е нагласена работа. Но, както каза той, аз трябва да реша.

— Абсолютно сигурна ли сте, че това е почеркът на съпруга ви?

— Няма никакво съмнение. Забелязахте ли правописа на „огромно“? Това е една от любимите му думи и той винаги греши в правописа й. Дори я произнася „угромно“. Ралф не е образован.

— Проблемът е дали е още жив.

Спокойните й сини очи ме погледнаха с неодобрение.

— Наистина ли мислите, че нещата стоят толкова сериозно, мистър Арчър?

— Той няма навика да сключва подобни сделки, не е ли така?

— Нищо не знам относно начина му да сключва сделки. Всъщност той се оттегли от бизнеса след сватбата ни. Купи и продаде няколко имения по време на войната, но никога не ми е доверявал подробности.

— Имал ли е незаконни сделки?

— Не знам нищо. Напълно способен е да върши подобни неща. Това е една от подробностите, които ми връзват ръцете.

— Кои са другите?

— Нямам му доверие — тихо каза тя. — Няма как да узная какви са намеренията му. С всички тези пари той може би замисля да направи околосветско пътешествие. Може да е решил да ме напусне. Не знам.

— И аз не знам. Това, което ви споделих, е само предположение. Съпругът ви е отвлечен и сега за него се иска откуп. Той е написал писмото, което му е било издиктувано, с опряно дуло в тила. Ако наистина става дума за сделка, той не би се обърнал към вас. Грейвс е негов пълномощник. Похитителите обаче предпочитат да се свържат със съпругата на жертвата. Така нещата за тях стават по-лесни.

— Какво да правя тогава? — попита тя с напрегнат глас.

— Следвайте указанията, дадени в писмото, обаче уведомете и полицията. Не по явен начин естествено, но така, че да са в течение на нещата. Вижте, мисис Сампсън, най-удобният начин за похитителите, след като са прибрали парите, е да се отърват от жертвата, като й пръснат черепа. Така не си навличат неприятности. Съпругът ви трябва да бъде открит, преди това да се случи, а аз не мога да го направя сам.

— Изглеждате убеден, че е бил отвлечен. Открихте ли нещо, което още не сте ми съобщили?

— Доста неща. Те потвърждават убеждението ми, че съпругът ви се е движил в лоша среда.

— Знаех си. — За миг тя изгуби контрол над лицето си, което се разля в триумфално изражение. — Той обича да си играе на добър съпруг и грижовен баща, но никога не е успявал да ме заблуди.

— Много лоша среда — натъртих аз. — Такава може да има само в Лос Анджелис, а неговата е най-лошата от всички възможни.

— Той винаги е имал влечение към окаяни личности. — Тя млъкна изведнъж и вдигна очи към вратата зад гърба ми.

До нея стоеше Миранда. В сивия габардинен костюм, който я правеше да изглежда по-висока, и червената коса, прибрана на кок, тя приличаше на по-голямата сестра на момичето от предния ден. Очите й хвърляха гневни отблясъци и думите се изсипаха като порой:

— Как се осмеляваш да говориш така за баща ми! Той може би умира, а ти се опитваш да злословиш срещу него!

— Наистина ли само това правя, скъпа? — Бронзовото лице отново бе невъзмутимо. Движеха се само бледите очи и старателно начервените устни.

— Не ме наричай скъпа! — Миранда се запъти към нас. Яростта не пречеше на грациозната й котешка походка.

Тя оголи ноктите си. — Ти си загрижена единствено за собствената си персона. Единственият Нарцис; когото познавам, си ти, Илейн. Със скъпоценната суетност, тоалетите, къдренето, специалния ти фризьор, диетите — всичко това е само за теб, нали? Продължавай да се обичаш. Защото едва ли очакваш някой друг да те обича.

— Със сигурност мога да заявя, че не очаквам това от теб — отговори хладно по-възрастната жена. — Самата мисъл за това ме отвращава. А ти кого обичаш, скъпа моя? Може би Алън Тагърт? Сигурна съм, че си прекарала последната нощ с него, Миранда.

— Не е вярно. Ти лъжеш.

Тя стоеше срещу мащехата си с гръб към мен. Почувствах се неловко, но останах на мястото си. Бил съм свидетел и на други словесни битки между жени и повечето от тях завършваха с насилие.

— Не се ли навърта Алън около теб? Кога ще се ожените?

— Никога. Аз не го харесвам. — Гласът на Миранда се прекърши. Тя беше твърде млада и уязвима, за да може да издържи дълго в караницата. — Лесно ти е да се подиграваш с мен; ти не обичаш никого. Освен това си и фригидна. Ако поне малко обичаше татко, той сега нямаше да се е запилял Бог знае къде. Ти беше тази, която го принуди да се премести тук, в Калифорния, далече от всичките му приятели, а сега успя да го прогониш и от собствената му къща.