Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Докато чакате — казах с тежка ирония, — може да затворите „Дивото пиано“.

— Затваряме го на всеки шест месеца — изръмжа той. — Да го беше видял на какво приличаше преди последната акция. Тогава се казваше „Райнстоун“. На горния етаж имаше огледален прозорец, през който воайори и мазохисти надзъртаха в стая, където една жена налагаше с камшик мъж. Имаше и други изпълнения от този род. Сложихме край на това.

— Кой беше собственик тогава?

— Една жена на име Естабрук. И какво стана с нея? Дори не я дадоха под съд. — Той гневно изпуфтя. — Нищо не мога да направя при подобни условия. Не съм политик.

— Нито пък Трой е такъв — казах аз. — Знаеш ли къде живее?

— Не. Аз те питах за него, Лу.

— Да, така е. Отговорът е отрицателен. Но и той, и Сампсън донякъде са се движили в една и съща среда. Няма да е лошо, ако поставиш свой човек в „Дивото пиано“.

— Ако намеря някой свободен. — Той неочаквано се насочи към мен и постави ръка на рамото ми. — Ако отново срещнеш Трой, не го предизвиквай да вади патлака си. Вече са го предизвиквали.

— Не и аз.

— Да — каза той. — Хората, които са се опитали, са мъртви.

До Санта Тереза беше два часа път с кола, ако човек караше с шестдесет мили като мен. Минаваше пладне, когато стигнах до къщата на Сампсън, която се извисяваше над морето, а в подножието и по терасите се гонеха сенките на разкъсаните облаци. На вратата ме посрещна Феликс и ме поведе към хола.

Той беше толкова огромен, че масивната мебелировка изглеждаше недостатъчна. Стената откъм морето представляваше огромен прозорец, с прибрани от двете страни пердета от стъклени нишки, които наподобяваха на окосени снопове светлина. Настанена в един тапициран стол пред огромния прозорец, мисис Сампсън приличаше на кукла в естествен размер. Този път беше облечена в рокля от жълта коприна. Краката, обути в златисти пантофки, бяха поставени върху ниско столче. Всяко косъмче от изрусената й коса беше старателно нагласено. Железният инвалиден стол чакаше до вратата.

Тя седеше неподвижно, потънала в мълчание, и сякаш нарочно позираше за картина, която обаче рискуваше да се превърне в карикатура с всяка изминала секунда. Обезоръжен от мълчанието, най-накрая се осмелих да обеля дума.

— Хубава стая — рекох. — Опитвали сте се да се свържете с мен.

— Много се забавихте. — В гласа, струящ от застиналото махагоново лице, прозираше раздразнителност.

— Няма за какво да се извинявам. Работих много по вашия случай и ви препратих моя съвет. Одобрявате ли го?

— Отчасти. Елате по-близо, мистър Арчър, и седнете, ако обичате. Аз наистина съм съвършено безобидна.

Тя ми посочи фотьойла срещу стола й. Насочих се натам.

— Коя част от вас.

— Цялата — отвърна тя и ме удостои с хищническата си усмивка. — Извадиха ми жилото. Споменахте за вашия съвет, нали. В момента Бърт Грейвс се е заел с получаването на парите.

— Отбивал ли се е в полицията?

— Още не. Искам да обсъдя това с вас. Но по-добре първо прочетете писмото.

Тя взе един плик от малката масичка до нея и ми го подхвърли. Извадих празния плик, който намерих в чекмеджето на мисис Естабрук, за да ги сравня. Различаваха се по размер, качество и по почерка, с който бяха написани адресите. Единственото общо беше пощенското клеймо от Санта Мария. Писмото на Сампсън беше адресирано до мисис Сампсън и беше пуснато в четири и половина следобед на предния ден.

— В колко часа го получихте?

— Около девет, вчера вечерта. Препоръчано е, както виждате. Прочетете го!

Писмото беше написано върху обикновен бял лист хартия за пишеща машина. Зачетох драсканиците със синьо мастило:

Скъпа Илейн,

Случи се така, че случайно ми изпадна изгодна сделка и спешно се нуждая от пари. В общия ни сейф в Американската банка има известно количество ценни книжа. Албърт Грейвс може да прецени кои от тях да продаде. Искам да продадеш ценни книжа на стойност сто хиляди долара. Нека банкнотите да бъдат по петдесет и по сто долара. Не позволявай на банката да ги маркира или да запише номерата им, защото сделката, за която ти споменах, е поверителна и много важна. Сложи парите на сигурно място в сейфа у дома ни и чакай, докато ти се обадя отново или докато пратя доверено лице, което ще носи моите инструкции.

Налага се да се довериш на Бърт Грейвс, но от огромно значение е, да не казваш на никой друг за тази работа. Ако го направиш, ще изпусна угромна печалба и дори рискувам да попадна под ударите на закона. Запази в тайна всичко, което ти доверявам. Това е и причината да се обърна към теб за парите, вместо сам да отида в банката и да ги получа. Тази работа ще приключи до една седмица и скоро ще бъдем отново заедно.