Росс Макдональд - Подвижна мишена

— Нямаме огретен, господине.

— И не може да ми ги приготвят, така ли? — отвърна Тимъти, а чипият му нос задуши във въздуха.

— Ще ви се наложи да почакате около тридесет и пет — четиридесет минути, господине.

— О, Боже! — каза Тимъти. — Що за евтина кръчма е това? Ръсел, ставай! Отиваме в „Чейзънс“! Искам да ям огретен!

Келнерът стоеше и го наблюдаваше така, сякаш се намираше на голямо разстояние от него. Хвърлих поглед наоколо и видях, че Фей Естабрук продължаваше да споделя сама бутилката вино пред себе си.

— Вече не ме пускат в „Чейзънс“ — каза Ръсел. — Работата е там, че съм станал агент на Коминформбюро. Написах филм за нацисти, за един негодник и станах агент на Коминформа. Ето откъде идват парите ми, приятели. Омърсено московско злато.

— Престани — рекох. — Познаваш ли Фей Естабрук?

— Слабо. Срещнах я, когато бе по пътя към върха, преди няколко години. След още няколко ще я срещна по пътя към пропастта.

— Запознай ме с нея.

— Защо?

— Винаги съм искал да я познавам.

— Не разбирам, Лу. Тя е стара, за да се жениш за нея.

Отговорих по разбираем за него начин.

— Изпитвам сантиментални чувства към нея, които датират от безвъзвратно отминалите щастливи дни.

— Представи го, щом иска — каза Тимъти. — Присъствието на копоя ме изнервя. Така ще мога да изям огретена си на спокойствие.

Ръсел скочи така енергично, сякаш с върха на рижата му глава се налагаше да подпре тавана.

— Лека нощ — казах аз на Тимъти. — Наслаждавай се на кльопачката, преди да са те хванали за тлъстия врат и да са те изхвърлили през прага.

Грабнах чашата си и последвах Ръсел покрай масите.

— Не споменавай пред нея с какво се занимавам — пошушнах му в ухото.

— Кой съм аз, че да излагам на показ кирливите ти ризи? Виж, сред свои е друга работа. Обожавам да излагам кирливите ти ризи пред приятели. Те са като фетиш за мен.

— Когато станат прекалено кирливи, ги изхвърлям.

— О, каква загуба! Запази ми няколко занапред. Мисис Естабрук вдигна към нас черните си като прожектори очи.

— Фей, да ти представя Лу Арчър, агент от комунистическия Интернационал. Дълбоко в сърцето си той е твой стар обожател.

— Колко мило — рече тя с глас, изтъркан от прекалено много майчински роли. — Ще седнете ли?

Настаних се на срещуположната кожена седалка.

— Ще ме извините ли? — каза Ръсел. — Трябва да се погрижа за Тимъти. Той води в момента класова борба с келнера. Утре вечер е негов ред да се грижи за мен. О, Боже! — той се отдалечи, потънал в собствения си лабиринт от думи.

— Хубаво е, когато си спомнят за теб от време на време — каза жената. — Повечето ми приятели се оттеглиха от киното и всички до един потънаха в забрава. Хелън, Флорънс и Мей изчезнаха и ги забравиха.

Нейната протяжна, полуфалшива, полуискрена сантименталност бе като свеж полъх след досадния шаблонен език на Ръсел. Аз подех репликата.

— Sic transit gloria mundi 5 5 Лат. — Така преминава световната слава. — Б.пр. . Хелън Чедуик беше велика актриса за времето си. А вие продължавате да сте и в наши дни.

— Старая се, доколкото мога, Арчър, въпреки че атмосферата вече не е същата, както едно време. Ние истински бяхме запалени по правенето на филми. Когато бях на върха, печелех по три хиляди долара седмично, но тогава не работехме само за пари.

— Важен е талантът — умело подхвърлих аз.

— Да, талантът беше важен. Много неща се промениха оттогава. Градът загуби непринудеността си. Тук няма живот. И с мен е така.

Тя изля остатъка от половинлитровата бутилка шери в чашата си и го изпи на една дълга, отегчена глътка. Аз разклатих питието в чашата си.

— Много добре се справяте и сега.

Погледът ми се плъзна надолу по едрото тяло, полуразкрило прелестите си през разкопчаното палто. Беше доста запазено за възрастта й: тънка талия, едър бюст, закръглен ханш. Освен това беше истинско и живо и излъчваше едва доловимо женско надмощие и животинска надменност като тази на котките.

— Харесвате ми, Арчър. Умеете да изразявате съчувствието си. Кажете ми кога сте роден?

— Годината ли ви интересува?

— Числото и месецът.

— Втори юни.

— Наистина ли! Не очаквах, че сте от зодия „Близнаци“. Близнаците са безсърдечни хора. Те са двулични и водят двойствен живот. Студено ли е сърцето ви, Арчър?

Тя се наведе към мен и ме фиксира с широко отворените си безизразни очи. Не знаех дали си правеше шега с мен, или със самата себе си.

— Аз съм приятел на всички хора — рекох, за да наруша заклинанието. — Децата ме обожават. Отглеждам цветя и имам зелени пръсти.