Джеймс Паттерсон - Високи залози

Когато мобилният ми телефон звънна, върху дисплея не се изписа номер, но откакто Нана влезе в болницата, отговарях на всички обаждания. Дори не се замислях за това.

— Доктор Крос? — Гласът беше на жена, донякъде официален, непознат за мен. — Моля, изчакайте, с вас ще говори началникът на кабинета към Белия дом.

Преди да успея да отговоря, ме превключиха в режим на изчакване. Останах смаян — не само заради това обаждане, но и заради ранния час. Какво, по дяволите, ставаше тук? И какво следваше сега? Обаждане от Белия дом? Това сънли бе, или действителност?

Гейбриъл Рийс много скоро пое разговора. Тутакси разпознах гласа, който трудно можеше да се сбърка, вероятно от честите му появи в новините по телевизията и понякога в сутрешното шоу „Срещи с пресата“.

— Здравейте, детектив Крос, как сте днес? — започна той с престорено развеселен тон.

— Мисля, че това зависи от обстоятелствата, господин Рийс. Може ли да попитам откъде имате номера ми?

Не отговори, разбира се.

— Бих искал да се срещна с вас колкото е възможно по-скоро. Най-добре в моя кабинет. Всичко е уредено. Кога най-бързо ще можете да дойдете?

— Извинете ме, господин Рийс, но за какво е всичко това? Мога ли поне това да попитам?

Последва пауза, вероятно внимателно подбрана, но не бях сигурен. Накрая Рийс каза:

— Мисля, че вече знаете.

Е, вече знаех.

— Ще пристигна след петнадесетина минути — осведомих го.

Тогава Рийс още веднъж ме изненада.

— Не. Кажете къде се намирате. Ние ще ви вземем.

След няколко минути пристигна лимузина с шофьор с военна униформа. Той ме последва до близкия паркинг, изчака ме да изляза от колата под наем, след което ме отведе до Белия дом.

Влязохме през северозападната врата, откъм Пенсилвания авеню. На два пъти трябваше да показвам документите си за самоличност, първия път на охраната до вратата, а сетне — на един въоръжен пазач, който ме поздрави при входа за автомобили пред Западното крило. От там дежурният агент от специалните служби ме преведе направо през вътрешния вход, разположен най-близо до Розовата градина.

Достатъчно съм посещавал Белия дом, за да зная, че преминах по най-прекия път, отвеждащ директно до офиса на началника на кабинета.

Разбрах също, че не искаха посещението ми да привлича внимание, може би заради ескорта.

Гейбриъл Рийс имаше репутацията на монах, но това беше подвеждащо. Той притежаваше огромна скрита власт. От много години бе близък с президента Ванс. Повечето познавачи го наричаха „вицепрезидент на администрацията“. Което ми подсказваше, че Рийс е поискал тази среща или по свое усмотрение, или по желание на президента. Не бях сигурен кое от двете повече ми допадаше.

Ескортът ми от специалните служби ме доведе до жена, чийто глас съвпадаше с гласа от телефонното обаждане преди малко. Тя ми предложи кафе, но аз отказах, след което ме отведоха направо в кабинета на Гейбриъл Рийс.

— Детектив Крос, благодаря ви, че дойдохте. — Здрависа се с мен през бюрото си и ми махна с ръка да се настаня на един от високите столове с облегалки. — Съжалявам за племенницата ви. Сигурно е бил ужасен шок. Не мога дори да си го представя.

— Така беше — отвърнах. — Но трябва да ви призная, че се чувствам неудобно от многото информация, която имате по случая.

Изгледа ме с учудване.

— Щеше да е много по-странно, ако не разполагах с нея. Работата на специалните служби се свежда до това да знаят всичко, което става в Белия дом.

Опитах се да прикрия изненадата си. Какво общо имаше разследването ми с Белия дом? Какво ставаше тук?

— В такъв случай би трябвало да очаквам среща с тях — казах аз.

— Всяко нещо с времето си — заяви Рийс.

Страхотно — това бе всичко, което моята нервна система можеше да понесе. Не се забелязваше нищо агресивно в маниерите му, той просто изглеждаше много уверен в себе си. Всъщност имаше вид на по-млад, донякъде сковано елегантен, с риза, закопчана до яката, и консервативна вратовръзка. На пръв поглед човек никога не би предположил, че внася свой отпечатък върху американската политика в целия свят.

— А сега — поде Рийс, — бих искал да чуя докъде е стигнало разследването ви. Опишете ми накратко как виждате всичко по случая, какво сте открили досега.

С всяка изминала минута разговорът ставаше все по-странен.

— Справяме се добре, благодаря.

— Исках да кажа…

— Зная какво имате предвид. С цялото ми уважение, господин Рийс, съм длъжен да ви напомня, че не докладвам на Белия дом.