Джеймс Паттерсон - Високи залози

От разузнаването узнахме, че главната сграда има входове откъм северната, южната и източната си страна. Махони съответно ни раздели на три групи според броя на тези входове. Заедно с него аз попаднах в челната група, която трябваше да атакува фасадата. Имаше още няколко пристройки наоколо, за които се предполагаше, че са пусти в момента или поне така ще останат за през нощта. Но аз не преставах да се питам какъв вид забавления могат да се провеждат в тях.

Преди да потеглим, Нед ми връчи едно яке с надпис ФБР на гърба и нова бронирана жилетка, от Арамид, която измъкна от багажника на автомобила. Тя беше доста по-лека от всички други, които някога бях използвал, което беше много добре, тъй като ни очакваше преход от около три километра.

Отне ни четиридесет и пет минути, за да се промъкнем през гъстата гора и храсталаците. Приблизително след първите два километра преминахме изцяло на уреди за нощно виждане, като тези, които ги имаха, насочваха останалите.

В този миг прекратихме всички разговори, с изключение на разменяните понякога рапорти по радиотелефоните между Махони и командира на специалния отряд за опасни операции.

Главната сграда скоро се извиси на възвишението пред нас, с всичките си три етажа. Залегнахме, когато стигнахме на около седемдесет и пет метра от фасадата. Нед изпрати напред момчетата от специалния отряд за опасни операции, за да заобиколят отзад сградата, а аз взех един от биноклите за нощно виждане, за да огледам по-грижливо обстановката, докато чакахме сигнала за атака.

Наистина имаше вид на разкошно имение от варовик, пред което дъхът ти секва. А алеята за коли наподобяваше изложение на лимузини — мерцедеси, ролс-ройс след ролс-ройс, бентлита, забелязахме дори едно тъмночервено ламборгини и яркочервено ферари.

Целият първи етаж беше опасан с високи прозорци. Вътре бе осветено, но не се виждаше жива душа. Вероятно цялото действие се разиграваше на горните етажи, чиито прозорци обаче бяха тъмни или поне със спуснати завеси.

Тук ли е била убита Каролайн? Тази мисъл не ме напускаше нито за миг. И тук ли тялото й е било така ужасно осквернено? На какво се бяхме натъкнали — на някаква касапница или на терен за садистични забавления на някакъв богаташ? Обзе ме странното усещане, че нямам никаква представа какво да очаквам.

Най-после започнаха да докладват на Махони. Не чувах нищо през слушалките, но по всичко си пролича, че основното действие в драмата ей сега ще започне. Той продиктува по радиотелефона предупреждението си до другите групи, обкръжили отвсякъде имението, да заемат изходни позиции за атака. Сетне се обърна към мен, за да ми напомни за способността си да се шегува мрачно:

— Готов ли си за „Прекъсване на сношението“?

— Винаги готов — рапортувах бодро.

— Тогава влизаме да им подпалим задниците. — Отново нагласи микрофона към слушалките си и изрече последната си заповед: — До всички подразделения, пълна готовност. Никого не наранявайте, не позволявайте и вас да ви наранят.

След няколко секунди мъжете от специалния отряд за опасни операции изскочиха от края на гората и се втурнаха към целта. Всички ние ги последвахме на бегом. Спринтирахме до задъхване към впечатляващата къща с лоша репутация.

От скъпата външна врата от орехово дърво се разхвърчаха трески и тя поддаде. Специалният отряд нахълта вътре без проблеми. Държах глока си в ръка, но се надявах да не се наложи да го използвам. Последния път, когато с Нед проведохме подобна атака, и двамата бяхме простреляни.

Дано това сега да не се повтори. Нали този път си имахме работа с престъпления, извършвани от онези, високопоставените, наречени „белите якички“? Веднага щом специалните части му докладваха, че всичко е „чисто“, Нед поведе двама от своите към вратата, след което всички останали нахлуха вътре.

Първото ми впечатление беше, че мирише на пари , на много пари.

Фоайето бе високо колкото три етажа, с шахматно подреден мраморен под. Над главите ни висяха грамадни полилеи, святкащи като екстравагантни диаманти. Цялата мебелировка бе от скъпи антики. Имаше нещо странно в светлината в това помещение, все едно че съдържаше златно сияние.

Второто, което ми направи впечатление, бяха ослепително красивите жени — много на брой, — някои с вечерни рокли, други в различни стадии на разсъбличане. Имаше и съвсем голи, но не изглеждаха много засрамени от това, стояха с ръце на хълбоците си, сякаш бяхме нахлули в апартамента им, където мирно и кротко си живееха.