Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Всъщност го обичам. Само че не точно в този момент.

— И така, слушай, Алекс. — Махони отново заговори сериозно. — Бюрото се е заело с това. Бомбата ще избухне. Ако пожелаеш да се оттеглиш, ще те разбера. И ако действително го искаш, сега е най-подходящият момент. Просто трябва да ми върнеш папката.

Бях малко изненадан от предложението му. Мислех, че Нед ме познава по-добре. Което, разбира се, означаваше, че зад предложението му се криеше сериозно предупреждение.

— Това означава ли, че ще нахлуете в онзи клуб във Вирджиния? — попитах го.

— В момента очаквам разрешението от съдията.

— И сетне?

Нед се усмихна. Ако не грешах, сега той изглеждаше донякъде облекчен.

— А ти вероятно ще трябва да оставиш телефона си включен тази вечер, когато се прибереш вкъщи. За да ти позвъня.

Добрата новина беше, че прекарах една приятна вечер със семейството си. Дори отделих малко време да се позанимавам с децата, точно преди целият ад да се отприщи. Вероятно нямаше да прилича на нищо от това, което бях преживял досега. Всичко щеше да зависи от това кой тази нощ ще посети онзи частен клуб.

Джени учеше Али да играе „Не се сърди, човече“, една от най-скучните игри в цялата Вселена, но аз обичах да играя на всичко с тях. Докато ми дойде редът, се мотаех наоколо, крадях пионки от дъската и разказвах стари вицове на Али, като онзи:

— Защо шестицата се страхува от седмицата?

— Защото седмицата изяжда деветката 3 3 Игра на думи: седмицата изяжда деветката (seven ate nine) се произнася „севън ейт найн“, точно както 7, 8, 9 (seven, eight, nine). — Б.пр. ! — закиска се Джени. Приятно й бе винаги да е центърът на вниманието, а пък Али беше отличен слушател. Момчето просто обичаше да се смее. От трите ми деца той беше най-малко сериозен.

Нана седеше отстрани и понякога ги поглеждаше над книгата си „Хиляди чудесни слънца“ — един от романите, над които си поплакваше през тези дни. Двете с Бри вече бяха установили нещо като предпазливо партньорство, като Бри постепенно се нагаждаше към ритъма в къщата, а Нана се научи, че може да си позволи да не се тревожи за някои неща, които винаги бе контролирала — като например как да се зарежда миялната машина.

Всичко беше наред — докато телефонът не звънна.

Обикновено очаквах децата да протестират шумно, когато това се случваше. „Не отговаряй, тате“ беше всеобщият призив, който огласяше къщата при подобни ситуации. Но този път Джени и Али само отклониха погледи в очакване на неизбежното, от което се почувствах още по-зле.

Проверих кой ме търсеше. Беше Махони. Както ми бе обещал.

— Съжалявам, но на това обаждане трябва да отговоря — казах на Али и Джени.

Мълчанието им ми се стори оглушително и красноречиво, когато излязох с телефона в коридора.

— Нед?

— Тръгваме, Алекс. На магистрала 72 към Арлингтън има ресторант на Холидей Ин. Ще те чакам там, на паркинга, ако тръгнеш още сега. Веднага.

Бяха го нарекли операция „Прекъсване на сношението“, което доказваше, че дори и във ФБР има хора с чувство за хумор.

Целият екип на Нед се бе събрал край малка ферма в окръг Кълпепър, която се намираше приблизително на час и половина път западно от Вашингтон, недалеч от националния парк Шенандоа. Представлявахме странна, разнородна компания: Махони и неговият помощник по случая — Рене Виктор; шестима агенти от екипа за спасяване на заложници, трима експерти по преговори в кризисни ситуации от звеното за тактическа помощ и десетина бойци от специалния отряд за опасни операции към ФБР.

Очаквах да видя целия екип за спасяване на заложници, но не се разтревожих, като не заварих подобно струпване на сили. И без това специалният отряд за опасни операции на ФБР беше едно от най-добрите тактически звена в целия свят. Задаваше се невероятно шоу.

Присъстваха и представители на полицията на щата Вирджиния, които бяха дошли с две полицейски камионетки. И аз. Не бях сигурен какви връзки Нед беше задействал, за да осигури и моето присъствие, но го оценявах. Знаех, че според него щях да бъда от полза за акцията. Всички се събрахме край един пикап, за да получим набързо последните указания на командващия операцията.

— Вътре може да се натъкнем на по-яки биячи, но ние ще се придържаме към стандартните работни методи — обясни Нед на групата. — Искам първи да нахлуят момчетата от специалния отряд за опасни операции, следвани от агентите на ФБР. Искам също през цялото време да бъдат блокирани всичките изходи от сградата. Трябва да сте готови за всякакви сценарии, включително сексуални ситуации и дори яростна съпротива. Не очаквам да се стигне до последното, но все пак е възможно, всичко може да се случи. Целта ни е да действаме бързо и сигурно и да прочистим това място, както само ние можем.