Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Онези, чийто живот сме наредили да се отнеме — започна Очето, — бяха…

— … хора, които сте нарочили за пречка пред онова, което сте искали — прекъсна го Мурани. Махна на стареца да задържи коментарите за себе си. — Оправдавайте се както си искате. Кажете, че сте убивали само неверници. Не ми пука. Убивали сте. И то често.

— Но ти си убил свещеник — обвини го Рота.

— Вашият скъпоценен папа беше пуснал Фенолио да ме следи — каза Мурани. — Докато вършех онова, което вас ви е страх да направите.

— Не се страхуваме от нищо — каза Очето.

— О, така ли било? Обяснете ми тогава защо отец Себастиан ръководи разкопките, а не аз?

Никой не можеше да му отговори.

Изпълнен до пръсване с енергия, гняв и чувство за мисия, Мурани закрачи отново около масата.

— Седите тук в тъмното като уплашени бабички, вместо да поемете контрол над Църквата.

— Не е наша работа… — започна Очето.

— Ваша работа е — със силен глас го прекъсна Мурани. — На кого другиго са поверени тайните, които пазите? Папата, когото избрахте, не е един от нас. Той не знаеше за Свещените текстове. Не знаеше какво се е случило с Едемската градина, преди да му кажете.

— Не успяхме да изберем един от нас — каза старият кардинал. — Нямаме достатъчно гласове в Светата колегия. Ние…

— Не искате да ви изкарват на светло — злобно рече Мурани. — Познавам ви. Бързате да се скриете в мрака като хлебарки.

— Винаги сме действали в сянка — заяви Очето. — От стотици години чрез десетки папи пазим тайните си.

— Вашите дела и вашите избори отслабиха Църквата — обвинително каза Мурани. — Не сте пазили тайните. А собствения си живот.

— Отиваш твърде далеч — намеси се Рота. — А сега или ще седнеш и ще чуеш какво имаме да кажем, или аз ще те накарам да седнеш.

— Не. — И когато онзи понечи да се изправи, Мурани удари с юмрук масата за потрес на всички присъстващи. — Сядай!

Тъмните очи на Рота проблеснаха непокорно и той остана както си беше, полустанал.

— Казах да седнеш — рече Мурани. — Ти трябва да ме изслушаш. Знаеш на какво съм способен. Помисли за Фенолио. Помисли в какво ме обвиняваш. Смяташ ли, че един труп повече ще има значение?

Рота седна намръщен.

Мурани стоеше с гръб към вратата, но бе застанал така, че да види, ако случайно тя се отвори. Събранието беше тайно, но той не знаеше дали някой от Обществото не се е изпуснал пред външен човек. Швейцарската гвардия винаги беше нащрек.

Нито едно място, колкото и тайно да е, не беше наистина безопасно.

— Докато си стояхте на сигурно във Ватикана и мърморехте като малки деца, аз работех. Бях във външния свят. Разчетох някои пасажи относно Свещените текстове.

Това ги свари неподготвени.

— Лъжеш — обвини го Очето.

— Не. Говоря самата истина. Петте инструмента ще отворят последната зала, където се пазят Свещените текстове — каза Мурани.

— Всички знаем това.

— Два от инструментите са у мен — каза Мурани.

Гласовете на кардиналите моментално изпълниха помещението. Очето вдигна ръце, за да ги накара да млъкнат. Мина време, докато отново се възцари ред.

Мурани изгледа мъжете пред себе си. Гордост и страх вибрираха в него като електрически ток. Никога досега не се бе осмелявал да говори толкова много и така открито. Никой не се беше осмелявал.

— Къде са инструментите? — попита Очето.

— На сигурно място — каза Мурани.

— Не ти принадлежат и не можеш да ги задържиш.

— Сега са у мен. Скоро ще получа и останалите. — Мурани бе убеден, че Лурдс ще използва звънеца и цимбала, за да намери другите инструменти, и ще отведе Галардо до тях. Нищо не можеше да застане срещу божията воля, а Мурани бе сигурен, че следва именно нея.

— Не знаеш какво правиш — каза Очето. — Ако инструментите са у теб, трябва да ни ги дадеш.

— Защо? За да ги заключите някъде и да се изгубят? Отново?

— Те не трябва да бъдат заедно. Всичко прочетено сочи, че бог е решил инструментите да бъдат отделно.

— Тогава защо не ги е унищожил? Защо ме е оставил да ги открия?

— Това е ерес — каза Рота.

— Това е божия промисъл — каза Мурани. — Аз съм неговата божествена сила, дошла да върне мощта на Църквата.

— Как смяташ да стане това? — попита Очето.

— Чрез силата на Свещените текстове.

Кардиналите запротестираха бурно. Мурани не им обърна внимание.

— Тези текстове веднъж вече са унищожили света — каза Очето. — А може би дори два пъти. Биха могли отново да го направят.

— Няма. Те ще помогнат да преправим света. Ще дадат сила на Църквата, каквато никога досега не е имала. — Мурани ги изгледа яростно. — Ще ги намеря. И вие не можете да ме спрете.