Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

С невярващи очи Лурдс гледаше как трупът на Мурани се понася във водата. Когато обърна Книгата на познанието, не успя да открие дори драскотина по подвързията й.

— Видя ли това? — попита той Лесли, когато младата жена стигна до него. — Куршумът рикошира.

— Да се махаме — задърпа го Лесли. — Хайде!

Лурдс прокара длан по корицата на Книгата. По нищо не личеше, че е била улучена от куршум, но той знаеше, че бе станало точно това.

Наташа се присъедини към тях. Лицето й беше опръскано с кръв, но Лурдс разбра, че не е нейна.

— Галардо е мъртъв — каза Наташа. — Сестра ми е отмъстена.

Лурдс кимна, но вниманието му оставаше насочено към Книгата. Щом куршум не й беше сторил нищо, дали е неуязвима и за вода? Отвори я и установи, че страниците са мокри, но цели. Символите се понесоха пред очите му и той започна да превежда автоматично.

— Не. — Лесли затвори Книгата. — Не и тази. Прочети милион други книги. Милиард други книги. Но не и тази.

Той се подчини бавно и с неохота. Тримата побягнаха заедно към следващата пещера, а водата продължаваше да се покачва.

Археологически обект „Атлантида“

Кадис, Испания

16.09.2009

Лурдс се потеше във влажния въздух, който се носеше от Атлантика. Пред него продължаваха работите по спасяването на онова, което бе останало от атлантската цивилизация.

Току-що беше освободен от ареста. Бяха го задържали, когато полицията нахлу в обекта. През изминалите два дни бе делил едно тясно пространство с някои от най-закоравелите престъпници в Кадис. Предполагаше, че правят това, с цел да го сплашат. Все пак бе успял да се сприятели със съкилийниците си.

Харвардски професор или не, Лурдс беше прекарал доста време с подобни хора при обиколките си из света. Навсякъде, където имаше обещаващи богатство артефакти, се появяваха и мутри като тези. След като установи това, Лурдс си постави за цел да се научи да говори езика им, независимо какъв вариант на местното наречие беше той. Типовете, с които прекара в ареста едва ли биха влезли в списъка на любимците му, но определено бяха натъжени да го видят как ги напуска. Когато испанските блюстители на закона не го разпитваха, той разказваше на задържаните разни истории. Беше се превърнал и в знаменитост, тъй като по CNN продължаваха да излъчват допълнителна информация за него.

От Външното министерство на Съединените щати не се бяха застъпили особено енергично за Лурдс, тъй като не бяха сигурни какво точно е направил. Няколко международни агенции чакаха реда си да разговарят с малката му банда. Наташа беше обект на особено голям интерес.

Накрая папа Инокентий XIV се бе намесил и беше помолил за милост, позовавайки се на онова, което те бяха направили за Църквата. Послушаха го. Всички бяха освободени.

Гари все още се възстановяваше в болницата. Наташа звънеше по телефона. Въпреки купищата трупове, които беше оставила след себе си, нямаше абсолютно никакви доказателства, които да я свържат с тях. Изглежда щеше да успее да разчисти и „простъпките“ си у дома — най-лошата от тях беше, че не е докладвала редовно, докато бе отсъствала. А Лесли се справяше добре в телевизионното студио — шефовете й откриха, че тя държи ексклузивни новини около Атлантида, до които CNN все още нямаше достъп.

Тя също щеше да излезе от всичко горе-долу здрава и читава.

Някои от журналистите разпознаха Лурдс и настояваха за интервюта. Беше отклонил всички искания. Реши, че това вероятно ще се понрави на Лесли, а имаше чувството, че й дължи нещо.

Не мина много време, преди новината за Лурдс да достигне до ушите на отец Себастиан. Възрастният свещеник бе изписан от болницата, където се погрижиха за рамото му, и се върна на обекта, за да поеме ръководството.

— Професор Лурдс — поздрави го Себастиан. Лявата му ръка бе превързана, той изглеждаше блед, но си оставаше все така радушен.

Лурдс отговори на поздрава му.

— Предполагам, че папата е получил колета си?

Себастиан кимна.

— Беше много радостен да го види. Прибран е на сигурно място за съхранение. Повече няма да ви безпокои.

В нощта, когато се измъкнаха от пещерите, Лурдс разбра, че Себастиан е жив. Преди старият свещеник да бъде откаран в болницата, Лурдс му предаде Книгата на познанието. Не се доверяваше на себе си, че ще успее да я опази.

Знаеше, че няма да устои на желанието да я прочете, каквото и да му струва това.

Себастиан кимна към охраната, която държеше тълпата настрана.