Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Има ли още нещо написано? — попита Мурани.

Лурдс продължи да чете.

— „Зная, че не ми остава да живея дълго, може би само още няколко дни, но искам да оставя това предупреждение за всеки, който намери тази Книга. Ако е рекъл бог, островът никога няма да се издигне отново и греховете ни ще останат погребани в океана. Но вече съм се научил, че бог ще стори както намери за добре.

И тъй, ако намериш тази Книга, ако можеш да прочетеш посланието ми, написано на стария език, който бог ни отне, чуй моето предупреждение. Не чети Книгата. Прибери я на сигурно място, докато бог се върне за нея и отново вдигне този товар от плещите ни“.

— Подписана е от Етан, Историка — завърши Лурдс.

— Назад от Книгата — размаха пистолета Мурани.

Лурдс отстъпи с неохота.

Мурани прибра оръжието в гънките на робата си. Отиде до кутията, махна капака и бръкна вътре. Когато кардиналът извади Книгата, Лурдс искрено се изненада, че той не избухна в пламъци и не се изпари от допира.

Книгата на познанието беше по-малка, отколкото подобаваше на такова значимо произведение. Нищо толкова важно не можеше — или не би могло — да се побере в такива малки размери. Беше Широка към тридесет сантиметра и висока около петдесет, а дебелината й бе не повече от осем сантиметра.

Как бе възможно цялото божие познание да се съдържа в такава книга?

Треперейки, Мурани я отвори. Отначало страницата изглеждаше празна. След това се изпълни със знаци. Появиха се толкова бързо, че Лурдс беше сигурен, че отначало просто не ги е видял.

Мурани впери поглед в текста. Изглеждаше разгневен, обезсърчен и втрещен. Вдигна очи към Лурдс и му подаде книгата.

— Прочетете това — заповяда кардиналът.

Лурдс зачете, но знаците играеха пред очите му. Сякаш се движеха и вълнуваха, трудно беше да ги задържи на едно място.

— „Знай, че това е божията Книга и че словото му е свещено и без…“

Мурани рязко затвори книгата.

— Ще ме научите на този език, професор Лурдс. Фактът, че не мога да я прочета сам, е единственото нещо, което спасява живота ви засега.

Лурдс не успя да измисли какво да каже.

— Галардо, остани с него — нареди Мурани. — Лейтенант Сбордони, трябва да видим дали можем да се махнем оттук.

Лурдс хвърли последен поглед към книгите, преди да го бутнат към стълбите. Не искаше да ги оставя. Искаше да разгледа още от тях. Но Галардо постави ръка на гърба му и отново го бутна. Лурдс едва се задържа на крака.

В Залата на акордите напрежението между двете фракции на швейцарските гвардейци беше стигнало критично ниво. Лурдс разбра това моментално от начина, по който отец Себастиан стоеше под прикритието на едната група.

— Кардинал Мурани — каза Себастиан, — трябва да ми предадете Книгата на познанието.

Мурани го изгледа войнствено.

— Ами ако откажа?

— Тогава ще ви я отнемем — обади се един от гвардейците, онзи с волевата брадичка. — Бих предпочел да не го правя.

— Благодаря, Мартин — каза Себастиан. — Бог познава своите.

— Ти служиш на Обществото на Квирин — обърна се Мурани към гвардееца. — Длъжен си да ми помагаш.

— За да намерим Книгата и да я съхраним — да. Но не и за да я четете — отвърна Мартин. — Тази Книга вече е причинила достатъчно поражения. Трябва да се прибере на сигурно място, за да не вреди още.

— Тази Книга може да даде сили на църквата — рече Мурани. — Може да ни приближи до бог.

— Не. Тя ще стовари божия гняв върху нас — отвърна Себастиан и протегна ръце. — Дайте ми книгата, кардинал Мурани. — Замълча за момент. — Моля те, Стефано, преди фанатизмът ти да предизвика края на всички ни.

За момент Лурдс си помисли, че Мурани ще отговори на молбата. В този миг кардиналът извади пистолета си и застреля Себастиан, преди гвардейците около него да успеят да го защитят.

Това отприщи кървава баня.

Когато запищяха куршумите, Лурдс се метна настрани от Галардо, който също беше започнал да стреля. Снишен колкото се може повече, той изтича към Лесли, сграбчи я за ръката и побягна надолу към ямата, където бе скрита библиотеката. Това беше най-безопасното място, което можеше да намери до края на стрелбата. Навсякъде около него падаха швейцарски гвардейци.

Мурани отвори Книгата и лицето му, дори в разгара на престрелката, бе тържествуващо.

Пещерата се изпълни с шум, после сякаш набъбна от него, а какофонията експлодираше в ехо, което удвояваше грохота. Лурдс почувства земята да трепери под него и замръзна до един висок сталагмит, който им предлагаше известна защита от куршумите.