Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Прибра пистолетите си и взе карабината и патрондаша на онзи, когото беше застреляла. Преметна лентата през раменете си и провери пълнителя. Беше почти пълен.

Хубаво беше отново да разполага с истинско оръжие. Спокойно, знаейки, че противникът й може да избира само между две посоки, Наташа приклекна в сенките до булдозера и зачака. Гадно й беше, че не можеше да иде при Гари. Той лежеше в безсъзнание на студения каменен под. Някои от работниците обаче се грижеха за него. Надяваше се да е все още жив. Надяваше се онези, които беше спасил, сега да спасят него.

Гвардеецът изскочи от прикритието и се затича към колите на работниците. Беше предпочел да спаси собствената си кожа, вместо да се присъедини към другарите си в следващата пещера.

Наташа опря приклада в рамото си, проследи го няколко крачки и натисна спусъка. Куршумът го улучи във врата непосредствено под каската. Гвардеецът падна и не помръдна.

Пещерата беше разчистена и Наташа изтича към Гари. Работниците се разбягаха, явно уплашени от пушката й. Много от тях се насочиха към колите с намерението да се ометат по-бързо.

Гърдите на Гари се надигаха и спускаха. Още беше жив.

Наташа погледна към един от работниците.

— Ти — каза тя с властния тон на ченге.

— Аз ли? — уплашено я погледна мъжът.

— Приятелят ми ти спаси живота. Искам ти да спасиш неговия.

— Разбира се. — Мъжът извика свой колега и двамата вдигнаха Гари от земята.

— Внимателно — каза Наташа.

Мъжът кимна и се насочи към една от колите. Извика на шофьора и пикапът даде на заден ход към тях.

Двамата предадоха Гари на протегнатите за помощ ръце и се качиха в каросерията.

Наташа ги гледаше как заминават. След по-малко от минута пещерата беше опразнена. Тя насочи вниманието си към пещерите напред, но изведнъж сякаш се разрази трета световна война.

Лесли стоеше в дъното на помещението до стъклената витрина под мозайка от разноцветни камъчета. Мозайката изобразяваше Първия син, който стоеше на поляна и вдигнал ръцете си, призоваваше мъже и жени от някаква мрачна гора, пълна с демони и противни зверове.

Лурдс прочете на глас надписа под картината:

— „Нека в най-скоро време да бъдем призовани обратно у дома“.

На една малка масичка бе поставена кутия от чисто ковано злато. Имаше и папирус с надпис. Лурдс го освети и го прочете наум.

— Можете ли да го преведете? — остро попита Мурани.

— Да.

— Направете го тогава.

Написаното бе кратко и по същество.

— „Тук лежи Книгата на познанието. Отнехме я от Първия син божий, който дойде в Градината да бъде наш пастир. Молим се бог да прости греховете ни.

Когато Кулата падна, след като я издигнахме, за да се изкачим до небето, настъпиха тежки времена. Воювахме помежду си, защото вече нямахме общ език. Само малцина от нас успяха да го научат отново. Заклехме се, че няма да го продадем на никого. Но книгата е божия и винаги ще има такива, които си мислят, че могат да бъдат могъщи като него.

Те грешат.

След като потънахме в морето, неколцина от нас оцеляха в пещерите. Но разболяваме се от непозната болест, която ни последва в дълбините“.

— Може ли болест да оцелее толкова дълго? — попита Галардо.

— Не — отвърна Мурани. — Освен това имаш други проблеми, за които да се тревожиш.

— Най-вероятно всички бактерии или вируси са загинали от баротравма — каза Лурдс.

— Това пък какво е? — подозрително попита Галардо.

— Като се има предвид, че тези зали са сухи и част от хората са оцелели — поне за известно време, — пещерите са се превърнали в огромна барокамера. Иначе казано, кислородът в тях е увеличил налягането си. Същото се случва и когато се гмурнете за по-дълго време на дълбочина повече от тридесет и шест метра. Затова водолазите трябва да минат през декомпресия и да изплуват бавно. Или да използват камера за декомпресия, наричана също барокамера. Баротравмата е резултат от промените в налягането вътре в тялото, когато не е изравнено с външното.

— Явно си имал връзка с гмуркачка — кисело рече Лесли.

Лурдс изобщо не проумяваше как е възможно да прави сцени на ревност при обстоятелства като тези. Но нямаше съмнение, че е сцена. Вече неведнъж се бе справял с тях. Между другото, тя беше права. Наистина бе излизал с жена, инструктор по гмуркане. Много красива и гъвкава инструкторка от Гърция.

— Разболяват се, защото са под водата — каза Галардо.

— Да. Хората са се опитвали да живеят под вода на различни места, като „Коншелф“ на Жак Кусто, „Сийлаб“ и „Акуериъс“. Повишеното налягане, на което са били подложени и оцелелите тук, може да причини асептична костна некроза, или загуба на кръв в костите. Възможно е ръцете и краката им да са гангренясали. — Лурдс замълча за момент. — Трябва да е била ужасно болезнена смърт.