Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

Ръцете му внезапно се разтресоха и се разделиха, когато веригата между белезниците се скъса. Звукът от изстрела на карабината отекна в залата.

— Върви! — извика Наташа. — Спаси я!

Той се хвърли във водата и заплува срещу течението. Трудно беше да се придвижва и едновременно да държи фенера към Лесли. Надяваше се, че тя ще използва светлината като фар, за да го намери.

Галардо се движеше бързо в мрака. Знаеше, че трябва да стигне до повърхността, но първо трябваше да изпълни още една мисия, да уреди още едни сметки. Беше успял да установи местоположението на рускинята, когато тя уби швейцарските гвардейци, опитващи се да хванат професора. Намираше се между него и изхода. Можеше да отдели няколко жизненоважни секунди, за да ликвидира тази изкусителна цел. С удоволствие щеше да приключи с нея. Нагазил до гърдите във вода, с пистолет в ръка, Галардо се бореше с течението и напредваше към стената, където я беше видял за последен път.

Озова се зад нея. В другата пещера имаше лампи и светлината я очертаваше на фона на стената. Той се прицели внимателно в тила й.

Когато блясъкът от дулото я освети, Галардо осъзна, че тя не беше обърната с гръб. Гледаше право към него.

Неописуема болка разкъса гърдите и сърцето му. Опита се да дръпне спусъка, но ръцете му не се подчиниха. Отпуснаха се безжизнено и той се помъчи да се отдалечи.

Сърцето му беше спряло. Усети мъртвешката тишина в гръдния си кош.

Изведнъж жената се озова до него. Лицето й беше твърдо като камък.

— Ти уби сестра ми, копеле — изръмжа тя.

Галардо видя последния блясък от дулото, усети как главата му полита назад, а после престана да вижда и чувства.

Лурдс откри Лесли в бушуващите води и сграбчи веригата на белезниците й.

— Дръж се — изломоти той през водата. Краката му едва намираха опора в каменния под, но той продължаваше да си пробива път напред. Плуваше, когато се налагаше.

Сърцето му блъскаше бясно в гърдите и той поемаше дъх на неравни хрипове. Бавно осъзна, че се движи бързо срещу надигащата се вода. Или налягането се изравняваше, или за изпълването на по-голямата пещера трябваше много повече време.

Нямаше никакво съмнение, че библиотеката вече е под водата.

Помъчи се да не мисли за това и се съсредоточи върху осветеното гърло на следващата пещера. Водата вече нахлуваше и там, но все още се виждаха няколко изоставени от работниците коли.

Гърлото, носът и дробовете му горяха, когато най-сетне стигна твърда земя. Опря се в скалата и издърпа себе си и Лесли от водата. Помогна му това, че тя вече можеше да достигне дъното. Двамата заедно продължиха напред.

Лурдс започна да вярва, че в края на краищата може и да успеят да се измъкнат живи.

И тъкмо тогава, подобно на фантом от старите филми на ужасите, които Лурдс бе гледал като дете, Мурани се надигна от водата пред него. Лявото му рамо бе почерняло от кръв, но кардиналът държеше стабилно пистолета в дясната си ръка.

— Спри — заповяда Мурани.

Лурдс зачака Наташа да го застреля, но изстрел не последва. Мурани насочи пистолета към Лесли и Лурдс разбра, че кардиналът ще я убие, а после ще го вземе в плен.

Покрай стената с картините зад тях проехтя изстрел.

Лурдс скочи напред, сграбчи ръката на Мурани, изнесе рамо напред и блъсна мъжа в стената — движение, абсолютно забранено във футбола, но той го използваше винаги когато играта загрубееше. Мурани се опита да го изрита с коляно в слабините, но Лурдс се изнесе настрани и ударът попадна в бедрото му.

Книгата на познанието се освободи от гънките на кардиналската роба, падна с плясък във водата и започна да потъва.

Без всякаква мисъл Лурдс пусна ръката с пистолета и посегна към Книгата. Улови я, преди да изчезне от погледа му.

— Не! — изкрещя Лесли. — Томас, внимавай! — Младата жена с мъка си пробиваше път през водата към тях.

Полуобърнат, Лурдс видя насочения към главата му пистолет; лицето на Мурани се бе превърнало в яростна маска зад дулото. Нямаше начин да не улучи от такова разстояние.

Инстинктивно Лурдс вдигна Книгата на познанието като щит. Блясъкът от дулото освети за миг пещерата и той усети удара на куршума в Книгата. Очакваше, че парчето олово ще разкъса страниците и ще го порази.

Но това не стана.

Сграбчил Книгата в лявата си ръка, той замахна с дясната към Мурани. Но вместо да се съпротивлява, кардиналът се свлече във водата, сякаш внезапно беше останал без кости. Точно между очите му зееше дупка от куршум.