Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Какво е това? — попита Лесли. — Земетресение ли?

— Не — отвърна Лурдс. — Хармонична вибрация. Залата представлява акустична камера, проектирана да поема и усилва звуците.

Шумът на водата около тях стана по-силен.

Стомахът на Лурдс се сви.

— Не — прошепна той. — Мурани отвори Книгата и май е отприщил нещо, което не може да контролира.

Ужасяващи трясъци изпълниха въздуха и за момент заглушиха стрелбата. Тогава стените се нацепиха. Изгладнялото море отвъд каменните стени нахлу вътре и събори хората по земята.

Водата покри пода на пещерата и се понесе към зейналата дупка в центъра на пещерата.

— Не! — дрезгаво изкрещя Лурдс. Понечи да тръгне към ямата, но Лесли се вкопчи в него и го задържа.

— Нищо не можеш да направиш! — изкрещя тя. — Да се махаме оттук!

След всичко, през което бе минал, след всичко, което бе преживял, сега му оставаше само да гледа безпомощно. Изтощен, Лурдс падна на колене, а бушуващата около него вода образува водовъртеж, който се оттичаше направо в библиотеката.

Лесли го задърпа.

— Хайде! Ставай! Ставай или ще умрем тук!

Лурдс се насили да се изправи и с олюляване се затича към изхода на пещерата. Отпред оцелелите при престрелката също бягаха, но неколцина все още продължаваха да се бият.

Докато тичаше, Лурдс мрачно си даде сметка, че нивото на водата се покачва твърде бързо. С всяка следваща стъпка газеше все по-надълбоко и по-надълбоко. Прескачаше мъртви тела, без да изпуска ръката на Лесли.

Тя изпищя от ужас.

— Пести си дъха — извика й Лурдс. — Можем да успеем, но не и ако не си в състояние да тичаш.

Лъжеше. Водата се покачваше с такава скорост, че едва ли някой от двамата щеше да оцелее. Щяха да се издавят като плъхове.

Отпред Мурани спря и посочи към Лурдс. Водата кипеше около кръста на кардинала. Макар да не можеше да чуе гласа му през клокоченето й, Лурдс знаеше, че кардиналът заповядва на хората си да го хванат.

Брадатият Сбордони и трима от хората му се затичаха към него заедно с Мурани.

Лурдс изруга и едва не падна, когато силна вълна го блъсна в гърдите и го повлече напред. Солени пръски ужилиха очите и носа му. За момент го обхвана паника, когато водата го подкоси. После отново намери твърда опора и продължи напред.

Сбордони, останалите швейцарски гвардейци и Мурани го сграбчиха грубо и го издърпаха в пещерата с картините по стените.

Всичко ще бъде унищожено — поразен си помисли Лурдс. Едва забелязваше болката от впилите се в плътта му белезници и напрежението в раменните стави, когато го изтегляха навън.

И тогава се сети за Лесли.

Погледна през рамо и с ужас видя, че я бяха изоставили. Тя се бореше в стихията, но почти без да напредва. Водата пълзеше нагоре по тялото й.

Лурдс запъна крака и се опита да се освободи от мъжа, който го влачеше.

— Престани! — заповяда му онзи.

— Не можете да я оставите тук! — изкрещя Лурдс. — Трябва и помощ!

— Идиот! — извика Сбордони. — Ако се върнеш там, ще умреш!

Лурдс продължи да се съпротивлява. Тогава лейтенантът стовари приклада на карабината си в главата му и едва не го зашемети. Краката на Лурдс омекнаха и се подгънаха под него. Мъжът продължи да го влачи през водата. Доскоро наперената му козя брадичка беше провиснала.

Лурдс се опита да се съсредоточи, но мислите се въртяха безцелно в изтерзаната му от болка глава. Накрая успя да накара краката си да заработят и отново се запъна. Сбордони спря и се завъртя, готов да му нанесе пореден удар с приклада.

Лурдс се опита да се защити, уверен, че този път ще изгуби съзнание. Вместо да го удари, гвардеецът внезапно се вцепени и се свлече на земята. Лурдс едва зърна дупката в тила му, преди да изчезне във водата.

— Лурдс!

Разпозна гласа на Наташа и я затърси с поглед. Не я виждаше никъде. Твърде много укрития имаше сред каменните стени.

— Хванете го! — изкрещя Мурани към другите двама швейцарски гвардейци.

Те тръгнаха към професора, но и двамата рухнаха с дупки в челата, преди да стигнат до него.

Пъхнал Книгата на познанието под мишница, Мурани извади пистолета и го насочи към Лурдс. Преди професорът да успее да помръдне, се чу рязък трясък. Кардиналът направи пирует и падна във водата.

Книгата! — помисли си Лурдс. После се обърна към Лесли. Някак беше успял да задържи фенера си. Тя едва се държеше на повърхността и се мъчеше да плува в бурната вода.

— Вдигни ръце! — извика Наташа.

Лурдс вдигна ръце, без да се замисля. Мислеше си как ли ще спаси Лесли, когато не бе в състояние да спаси себе си. Фенерът му продължаваше да е насочен към младата жена.